Левиатан [bg]

Бъск кимна, както обикновено правеха хората пред вестоносците гущери, което бе абсолютно безсмислено, и надигна оръжието.

Дерин промуши лакът през напречните въжета.

— Покрийте си ушите, господин Нюкърк.

— Да, слушам, сър!

Пистолетът прогърмя с грохот — мембраната около Дерин се разтресе, и изплашените прилепи се надигнаха във въздуха като огромна черна пелена, вееща се на вятъра. Завихриха се лудо — буря от крила и светнали очи. Нюкърк се сви от страх до нея, придърпвайки се по-близо до фланга.

— Не бъди пъзльо — каза му тя. — Още не са готови да пуснат стрелите.

— Ами, дано да не са!

Миг по-късно под основната палуба се включи прожектор, чийто лъч пронизваше мрака. Прилепите се втурнаха право към светлината, накъдето като компас ги водеха втъканите в телата им нишки от молец и комар.

Светлината на прожектора се изпълни с форми на малките им размахващи криле — като лъч светлина, в който играят снопове прах. После лъчът започна да се движи наляво и надясно, а ордата прилепи го следваше вярно през небето. Успяваха да запълнят цялата му дължина, все по-близо и по-близо до мишената, чиито платна белееха над вълните.

Преместването на светлината от прожектора беше с точно изчислено време, довеждайки гъмжилото прилепи директно над шхуната…

… и внезапно светлината придоби кърваво червен цвят.

Дерин чу писъците на прилепите — звукът стигаше до ушите й, въпреки шума на двигателите и бойните викове на екипажа на Левиатан. Флашетните прилепи се бояха до смърт от червения цвят — караше ги да се изпускат от ужас.

С падането на стрелите, прилепите започнаха да се разпръсват — оформиха се в дузина по-малки облаци и се прибираха обратно в гнездата си на борда на Левиатан. Същевременно светлината от прожектора се спусна към мишената.

Стреличките все още падаха. Бяха хиляди, проблясваха като метален дъжд на фона на яркочервената светлина и разкъсваха платната на шхуната на парченца. Дори от това разстояние Дерин можеше да види как дървото на палубата се разпада на трески, а мачтите се накланят докато стрелите разцепват щаговете и вантите им.

— Ха! — извика Нюкърк. — Няколко такива ще им дадат на германците някой и друг урок!

Дерин се намръщи, представяйки си за момент, че на този кораб има екипаж. Картината не бе особено приятна. Дори брониран съд би загубил палубните си оръдия и сигналните флагчета, а една наземна армия щеше да е лесна плячка за падащите стрелички.

— Затова ли се записа? — попита тя. — Защото мразиш германците повече от фабрикатите?

— Не — отвърна той. — Силите бяха идея на мама.

— Ама тя не е ли маймунска лудитка?

— Аха, смята, че фабрикатите са безбожни създания. Но била чула, че по време на война небето било най-безопасното място. — Посочи към разбития кораб. — Не е толкова опасно колкото там долу.

— Няма съмнение в това — рече Дерин, потупвайки бучащата кожа на въздушния звяр. — Ей, я виж… е сега вече ще видим шоу!