Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 109
Перейти на страницу:

— Не мен. Волгер. — Клоп се стовари върху командното кресло, дишайки тежко. — Рамото му… Хофман го преглежда долу. Но трябва да потегляме, млади господарю. Ще дойдат още от тях.

Алек кимна.

— Накъде?

— Първо обратно към реката. Керосинът все още е там.

— Да. Разбира се. — Прахолякът се разсейваше от визьора и Алек отново постави треперещи ръце върху лостовете. Осъзна, че се бе надявал Клоп да поеме управлението, но мъжът все още не можеше да си поеме въздух, а лицето му бе яркочервено.

— Не се тревожете, Алек. Справихте се добре.

Алек преглътна, принуждавайки ръцете си да задвижат Бурехода.

— Едва не го разбих за пореден път.

— Именно — едва. — Засмя се Клоп. — Спомняте ли си като ви казах, че всеки пада при първия опит за бяг?

Алек кривеше лице, докато правеше гигантска крачка върху речния бряг.

— Трудно ще ми е да забравя.

— Е, всички падат и втория път, когато бягат, млади господарю! — Смехът на Клоп премина в кашляне, после той се изхрачи и прочисти гърло. — С изключение на вас, изглежда. Късметлии сме, задето сте такъв Моцарт по отношение на лостовете за управление.

Алек продължи да гледа напред, без да отвръща. Не се чувстваше горд, след като беше оставил онзи конник да лежи ранен в тревата. Мъжът бе войник, който служеше на империята. Едва ли би могъл да разбере цялата тази политика, която се вихреше около Алек по-добре от онези обикновени хорица в Лиенц.

И все пак той бе загубил живота си.

Алек почувства как се разделя на двама души, както ставаше, когато бе сам на стража — едната част се сриваше от отчаяние в малкото си скривалище. Примигна, за да отстрани потта, която влизаше в очите му и започна да оглежда брега за безценните туби с керосин, с надеждата, че Бауер наблюдава за конници и че оръдието е заредено отново.

Петнадесет

Веднага след сондажа за надморското равнище, кадетите се бяха събрали на закуска, бърборейки за оценките си по сигнализация, за разписанието на дежурствата и за това кога най-после ще започне войната.

Дерин вече беше приключила с яйцата и картофите си. Занимаваше се да скицира начина, по който тръбите за вестоносните гущери се извиваха по стените и прозорците на Левиатан. Зверчетата винаги си подаваха главичките, когато чакаха за съобщение, като лисичета в хралупа.

Тогава изведнъж курсант Тиндал, който до този момент замечтано блееше през прозореца, извика:

— Погледнете това!

Останалите кадети наскачаха, събирайки се до прозорците на столовата. В далечината, през шарената черга от земеделски земи и селца, пред погледа им се издигаше великолепният град Лондон. Надвикваха се в обясненията си за бронираните съдове на котва в река Темза, за плетеницата железопътни линии, които се сливаха в едно и за впрегатните слоньоври, които задръстваха пътищата към столицата.

Дерин си остана на мястото, възползвайки се от възможността да свие един от картофите на кадет Фицрой.

— Не сте ли виждали Лондон досега, бе, празноглавци? — попита тя, дъвчейки.

— Не и от горе — отвърна Нюкърк. — Силите никога не позволяват на големите кораби да летят над градовете.

— Не искаме да плашим маймунските лудити все пак, нали? — рече Тиндал и фрасна Нюкърк по рамото.

Нюкърк не му обърна внимание.

— Вижте! Това Св. Павел ли е?

— Виждал съм го — обади се Дерин, открадвайки парченце от бекона на Тиндал. — Летял съм над тази част на страната с Хъксли. Интересна история, да ви кажа.

— Я стига дрънка, господин Шарп! — каза Фицрой. — Достатъчно сме я слушали тази история.

Дерин запрати парченце картоф към дорсалните части на Фицрой. Момчето винаги се надуваше, само защото баща му бе капитан от морската флота.

Усетил как снарядът стига целта, Фицрой обърна гръб на гледката и се намръщи.

— Ние бяхме тези, дето те спасиха, забрави ли?

— Какво, вие ли бе, дръвници? — отвърна тя. — Не си спомням да видях теб на лебедката, господин Фицрой.

— Сигурно не си. — Усмихна се и се обърна отново към гледката. — Но те видяхме да минаваш покрай тези прозорци точно, увиснал на Хъкслито си като прани гащи на простор.

Останалите курсанти се разсмяха и Дерин скочи от стола си.

— Мисля, че искате да перифразирате онова, което току-що казахте, господин Фицрой.

Той се обърна и се загледа спокойно през прозореца.

— А аз мисля, че може би трябва да се научите да уважавате по-добрите от вас, господин Шарп.

По-добри ли? — Дерин стисна юмруци. — Кой ще уважава торба тор като теб?

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)