Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 109
Перейти на страницу:

Алек избута лостовете напред… Самоходът се надигна, а вентилите започнаха да съскат. Единият огромен крак се придвижи напред в рекичката, запращайки пелена от ситни капки във въздуха. Алек направи още една крачка, ускорявайки темпото на машината.

Но всички измервателни уреди за мощност проблясваха в зелено — двигателите не бяха загрели.

След няколко крачки Буреходът вече бе изкатерил речния бряг, до нивото на земята. Алек подаде още сила на горивните инжектори, а двигателите ревяха.

Стрелките в уредите за мощност започнаха да се надигат.

Насочи машината напред, увеличавайки разкрача на всяка следваща стъпка. Браздите започнаха да профучават под машината, а звукът от разкъсвана ръж надделяваше над двигателите. Усети момента, в който самоходът се впусна в бяг, а машината се озоваваше във въздуха между стъпките.

При всяко издигане, Алек успяваше да види конния взвод пред него. Бяха се разпръснали в ръжта, във формация за претърсване.

Алек се усмихна. Клоп и Волгер също се бяха шмугнали във високата трева — затова бяха удържали положението толкова дълго.

Няколко глави се обърнаха и конниците препуснаха към новата заплаха.

Интеркомът изпука.

— Готови за стрелба.

— Целете се над главите им, Бауер. Това са австрийци, а и Клоп и Волгер са някъде из тревата.

— Тогава предупредителен изстрел, сър.

Няколко карабини изпукаха и Алек чу как един куршум се удари в метала някъде наблизо. Осъзна, че визьорът е широко отворен и няма кой да завърти ръчките и да го затвори.

Младият ездач, когото беше убил, не го беше уцелил нарочно. Но тези мъже се целеха да убиват.

Промени крачката на самохода, насочвайки краката настрани, така че машината започна да се движи на зигзаг от ляво на дясно.

Бягаща змия, така наричаше Клоп този прийом — да си проправяш пътя като змия през тревата.

Ала усещането в машината не бе толкова елегантно, колкото звучеше.

Оръдието изгърмя под него, а после във въздуха зад конниците изригна колона от пръст и дим. По тревата преминаха разширяващи се кръгове, като след камък във водата на езеро и два от конете паднаха странично, захвърляйки ездачите си.

Секунда по-късно, вълна от кал и сила удари Алек през отворения визьор и ръцете му се изплъзнаха от контролните ръчки. Самоходът се килна на една страна, засилвайки се към рекичката. Алек хвана лостовете, извивайки ги с все сила и Буреходът успя да се изправи, със залитане, но все пак на крака.

Конниците се бяха събрали в подреден строй, готови да се оттеглят. Но Алек забеляза, че се колебаят, чудейки се дали самоходът не е загубил контрол. Като се клатушкаше така, отстрани сигурно имаше жалкия вид на пиян петел. Усъмни се, че Бауер ще успее да презареди оръдието, ако не успееше да накара машината да стъпи здраво на краката си.

Отново се чуха изстрели и нещо профуча покрай ушите на Алек — един куршум рикошираше от стените на кабината. Нямаше смисъл да спира — това го правеше по-добра мишена, затова Алек се наведе ниско над контролното табло и се запъти уверено към конния взвод.

Конниците се поколебаха още за миг, а после обърнаха конете и се впуснаха в галоп към рекичката, решени да не изправят плът срещу метал.

— Сър! Това е господин Клоп! — донесе се гласът на Бауер от интеркома. — Стои точно пред нас.

Алек издърпа обратно лостовете, както го беше направил и на предния ден — и отново десният крак на самохода се стовари прекалено силно, така че машината понечи да се прекатурва.

Но този път той знаеше какво да прави. Извъртя самохода странично, изпъвайки единия стоманен крак. През визьора избухна облак прахоляк, а ушите му се изпълниха със звука на обтегнати до максимум механизми и разкъсана трева.

Алек почувства как машината отново си връща равновесието, а инерцията от засилването се поема от спирачната челюст.

Докато самоходът заставаше на място, Алек чу как люкът в долната част се отваря. Последваха викове и дрънченето от спускането на верижната стълба. Чий беше този глас? На Клоп? На Волгер?

Искаше да надникне през люка на кабината, но остана на таблото. Прахолякът пред него вече се утаяваше и той забеляза леко раздвижване в далечината — проблясването на шлемове и шпори. Помисли си, че може би трябва да пусне един предупредителен изстрел във въздуха, само да ги задържи надалеч.

— Млади господарю!

Алек се завъртя в пилотското кресло.

— Клоп! Вие сте добре!

— Достатъчно добре. — Мъжът се издърпа в кабината. Дрехите му бяха разкъсани и в кръв.

— Уцелиха ли ви?

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)