Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Сандра Ковал се усмихна мрачно:
— Та вие сте истински Шерлок Холмс!
— И така, къде е той? — попита Грейс.
— От колко време сте женени?
— От десет години.
— И през цялото това време колко пъти той ви е говорил за мен?
— Май никога.
Сандра Ковал разпери ръце:
— Точно така. Тогава защо да знам къде е той?
— Защото ви се е обаждал.
— Това твърдите вие.
— Просто натиснах копчето за обратно набиране.
— Това вече ми го съобщихте по телефона.
— Нима искате да кажете, че не ви се е обаждал?
— И кога се е състояло това предполагаемо обаждане?
— Предполагаемо?
Сандра Ковал вдигна рамене:
— Адвокатско професионално изкривяване.
— Снощи. Около десет.
— Ето, виждате ли? По това време не бях тук.
— А къде бяхте?
— В хотела си.
— Но Джак е набрал вашия телефон.
— Ако го е направил, никой не му е отговорил. Не и в посочения от вас час. Пък и обаждането щеше да се е записало на телефонния секретар.
— Днес проверихте ли си съобщенията?
— Разбира се. Няма от Джак.
Грейс направи усилия да осмисли всичко това.
— Кога за последен път говорихте с Джак?
— Отдавна.
— Колко отдавна?
Погледът на Сандра се зарея встрани.
— Не сме се чували, откакто той замина за Европа.
— Това е било преди петнайсет години.
Сандра Ковал отпи поредна глътка от чашата си.
— А как тогава знае телефонния ви номер? — попита Грейс.
Сандра не отвърна нищо.
— Сандра?
Вместо отговор Сандра изстреля в скоропоговорка:
— Живеете на Норт Енд Ейв номер двеста двайсет и едно в Каселтън. Имате два телефони номера, единият с факс — и тя ги каза наизуст.
Двете жени се загледаха една в друга.
— Но никога не сте се обаждали?
Сандра промълви:
— Никога.
Интерфонът изпука и се чу глас:
— Сандра?
— Да.
— Хестър те вика в кабинета си.
— Ей сега идвам — Сандра Ковал отклони поглед и каза на Грейс: — Трябва да тръгвам.
— Защо Джак се е опитал да се свърже с вас?
— Не знам.
— Той е в беда.
— Това твърдите вие.
— Изчезна.
— Не му е за пръв път, Грейс.
Помещението като че ли бе започнало да се смалява.
— Какво се е случило между вас и Джак?
— Нямам право да го казвам.
— Нямате право ли?
Сандра се размърда на стола си:
— Казахте, че е изчезнал…
— Да.
— И не се ли е обаждал?
— Всъщност се обади.
Сандра изглеждаше изненадана.
— И когато се обади, какво каза?
— Че се нуждаел от свобода. Но това беше таен език с подтекст.
Сандра сбърчи чело. И тогава Грейс извади от чантата си фотографията и я остави на масата. Сандра Ковал се загледа в нея и Грейс забеляза, че е изненадана.
— Какво, по дяволите, е това?
— Странно — каза Грейс.
— Кое?
— Точно същите думи изрече Джак, като я видя.
Сандра продължаваше да се взира в снимката.
— Това е той, нали? Брадатият в средата?
— Не знам.
— Разбира се, че знаете. Коя е блондинката до него? — и Грейс хвърли на масата увеличената снимка на въпросната млада жена.
Сандра Ковал вдигна поглед към нея:
— Откъде имате тези снимки?
— От едно фотоателие — отговори Грейс.
Лицето на Сандра помрачня. Тя очевидно не й повярва.
— Това Джак ли е? Да, или не? — продължи да я притиска Грейс.
— Наистина се затруднявам. Никога не съм го виждала с брада.
— Защо ти се обади веднага след като видя тази снимка?
— Не зная, Грейс.
— Лъжеш.
Сандра Ковал се надигна от мястото си.
— Викат ме на съвещание.
— Какво се е случило с Джак?
— Какво те кара да си толкова сигурна, че той просто не е избягал?