Само един поглед [bg]

Когато дойде времето за рекламите. Ву се надигна от мястото си. Беше време да вземе мерки спрямо потенциалната полицейска опасност.

Не се наложи дори да докосва Джак Лосън. Каза му само:

— Знам, че имаш две деца.

И Лосън тутакси стана сговорчив. Обади се по мобилния телефон на жена си и й каза, че се нуждае от свобода.

В десет четирийсет и пет, докато Ву гледаше по телевизията как майка и дъщеря се борят на един тепих, докато тълпата наоколо викаше насърчително, му се обади стар познат от затвора:

— Всичко наред ли е?

Ву отвърна, че да.

После изкара Хондата Акорд от гаража. Докато излизаше с колата, забеляза жена на прозореца на съседната къща. Беше по нощница. Ву иначе нямаше да обърне голямо внимание — някаква жена, която все още се разсънва в десет и нещо сутринта, — но го усъмни начинът, по който тя изведнъж се дръпна…

Това можеше и да е естествена реакция: разхождаш се по бельо, забравяйки да спуснеш щорите, и изведнъж забелязваш отвън непознат, който би могъл да те види. Много хора, може би повечето хора при подобна ситуация биха се дръпнали от прозореца. Така че това в случая можеше да не означава нищо.

Обаче въпросната жена го бе направила светкавично, като че обзета от паника. Нещо повече: тя не помръдна, докато той изкарваше колата, а го бе направила чак когато забеляза самия Ву. Ако по принцип се страхуваше да бъде видяна, нямаше ли да спусне щорите или да се прикрие още щом бе чула или видяла колата?

Ву се замисли над това. И всъщност мисли по въпроса целия ден.

Извади мобилния си и звънна на последния, който му се беше обадил.

Отсрещният глас попита:

— Някакъв проблем?

— Не мисля — отвърна Ву, обръщайки колата обратно към къщата на Сайкс. — Но може да закъснея.