![Тайната на фараоните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/0/tajnata-na-faraonite-bg-download.jpg)
Тайната на фараоните [bg]
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #13
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-05-3
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:
Чукът отвън най-сетне млъкна и в относителната тишина Кенсингтън посегна към химикалката си с трепереща ръка.
— Те са само дреболии — продължи той почти разсеяно, като опря върха на химикалката в хартията. — Артефакти с непотвърдена автентичност от Египет. Нищо особено ценно.
В двора долу зарева двигател. Звукът беше шумен и някак не на място. Това бе достатъчно да накара космите по тила на Кърт да настръхнат. Той се обърна и видя как една сянка се люлее зад цветното стъкло.
— Залегнете — извика той и се хвърли на пода.
Чу се страшен тътен, когато куката на крана разби прозореца като таран.
Стъклени парчета и прах се разлетяха във всички посоки, докато жълто-черното рамо на крана продължаваше напред, удари бюрото и го помете към стената, като притисна към нея Кенсингтън.
После рамото на крана се издигна и Кърт се втурна към Кенсингтън, сграбчи го и го извлече оттам, преди третият удар на крана да смаже останките от бюрото и да пробие дупка в древната каменна стена зад него.
Третият удар едва не събори тавана.
— Кенсингтън! — извика Кърт.
Лицето на куратора беше обезобразено — носът му бе счупен, а устните и зъбите смазани. Краят на рамото на крана го беше ударил. Той не отговаряше, но май дишаше.
Кърт го положи на пода и забеляза смачканата бележка в ръката му. Грабна я точно когато Джо изкрещя:
— Залегни!
Сега рамото на крана се въртеше настрани. Кърт прикри Кенсингтън и се долепи до пода, докато нападателите отнасяха друга стена.
Този път кранът се заклещи в камъните под прозореца. Направи вял опит да се освободи и накрая спря напълно.
Кърт хукна към зейналата дупка в стената. Видя мъж в кабината на малкия кран, който отчаяно дърпаше лостовете, докато друг стоеше наблизо и се прицелваше с полуавтоматична пушка.
Щом видя Кърт, той вдигна оръжието и изстреля бърз откос. Кърт се отдръпна и куршумите се забиха близо до отвора, но пропуснаха целта си.
Джо вече викаше помощ по телефона. И все още я викаше, когато стрелбата започна отново.
Кърт усети, че тези изстрели са в друга посока. Погледна отново навън. Нападателите бягаха, като стреляха над тълпата, за да разчистят хората от пътя си.
— Остани при Кенсингтън — каза той. — Аз тръгвам след тях.
Преди Джо да възрази, Кърт се прехвърли през остатъка от прозореца и започна да се спуска по рамото на крана.
17
Кърт пълзеше по рамото на крана, като се захващаше за кръглите дупки в метала. Видя трима мъже с автомати да тичат през улицата към микробус, паркиран отсреща. Скочи от крана, когато наближи земята, и откри, че няколко от строителите са застреляни.
От другата страна на улицата микробусът включи фаровете и двигателят му зарева.
Кърт се огледа за нещо, с което да ги преследва. Единственият му вариант беше малък камион „Ситроен“. Имаше тясна ходова част и беше висок, което го караше да изглежда странно за американските стандарти, но беше по-подходящ за тесните пътища на малък остров.
Кърт хукна към него, качи се в кабината и видя, че ключовете са на таблото. Запали двигателя, включи на скорост и ускори диагонално през площада, като мина по стълбите и отчаяно се опита да отреже пътя на микробуса.
Малкият микробус беше твърде пъргав, за да бъде спрян. Той го заобиколи, кара известно време по тротоара и после се върна на улицата.
Кърт включи на задна, обърна и започна да върти волана, докато камионът не се насочи в правилната посока.
Тъкмо щеше да натисне газта, когато пред музея се появи позна физиономия.
— Качвай се! — извика Кърт.
Джо се покатери в кабината точно когато Кърт натисна газта.
— Не можа ли да наемеш нещо по-мъничко? — попита Джо.
— Ами това е безплатен бонус. Членовете са с привилегии.
— А какво ще стане, когато ченгетата решат, че тези привилегии не включват кражбата на камион от местопрестъплението?
— Зависи — отвърна Кърт.
— От какво?
— От това дали ще хванем лошите.
Въпреки рева на двигателя това не изглеждаше много вероятно. Микробусът не беше особено мощен, но пък беше пъргав и маневрен, затова бързо набра преднина. В сравнение с него камионът изглеждаше бавен и тромав.
За момент теренът беше запречен от задръстване, но микробусът бързо се промуши през трафика. Кърт нямаше подобна възможност. Включи всички светлини и се облегна на клаксона.
В отговор на връхлитащ камион, шофьорите с поне малко мозък отбиваха от пътя, но няколко коли, паркирани покрай улицата, не извадиха този късмет.
— Мисля, че пропусна една — отбеляза Джо.