Тайната на фараоните [bg]

Камионът излезе на надолнище и започна да ускорява. Тресеше и се клатеше, а товарът от натрошен бетон и метал отзад подскачаше и тракаше оглушително.

Завиха към кръстовището.

— Какво ще правиш сега? — попита Джо.

— Също като римляните, ще им направя таран.

Джо бързо се огледа за предпазни колани, но не откри.

— Дръж се!

Стигнаха до кръстовището, изстреляха се на крайбрежния път и пропуснаха. Бяха набрали толкова много скорост по надолнището, че изчисленията на Кърт се прецакаха. Сега те водеха.

— Сега сме пред микробуса, който уж преследваме — каза Джо.

— Ами направи нещо по въпроса.

Джо направи единственото разумно нещо, за което се сети. Дръпна лоста за хидравликата на каросерията и тя започна да се накланя. Тонове натрошен бетон, изкривен метал и други строителни отпадъци се заизсипваха от нея.

Отломките се затъркаляха към летящия с висока скорост микробус и се блъскаха в него като миниатюрна лавина. Решетката и радиаторът хлътнаха при първия сблъсък. Предното стъкло се пръсна от подскачащите парчета бетон с размерите на юмрук, микробусът излезе от пътя и се преобърна.

Кърт натисна спирачките и камионът спря със свистене на гуми. Той скочи от кабината и хукна към преобърнатия микробус. Джо го следваше, грабнал крика за оръжие.

Стигнаха до микробуса и видяха, че радиаторът вдига пара, а всички ламарини са сплескани и изкривени. Носеше се миризма на бензин.

Една бързо проверка им показа, че мъжът на седалката до шофьора е мъртъв. Явно някоя отломка бе минала през прозореца и го беше ударила в главата. Но вътре нямаше никой друг.

— Къде са другите? — попита Джо.

При преобръщането на коли телата често изхвърчаха навън, но Кърт не виждаше нищо такова. После, в далечината, забеляза две фигури да тичат по скалите към светлините на Сант Анджело.

— Дано си си взел бързоходките — каза той и хукна след тях. — Не сме приключили още.