Артър & Джордж [bg]

Артър нахвърли общия план и предаде останалото на архитект — не кой да е, а Станли Бол, някогашния му приятел телепат от Саутсий. Онези ранни експерименти сега му се струваха добра подготовка. Щеше отново да отведе Туй в Давос и да поддържа връзка с Бол чрез писма, при необходимост и чрез телеграми. Какви ли архитектурни форми можеха да възникнат благодарение на близостта между два мозъка, докато телата им са на стотици километри едно от друго?

Витражът с герба щеше да се извисява до тавана на двуетажния вестибюл. Най-отгоре английската роза и шотландският магарешки бодил обгръщат преплетените инициали АКД. Под тях три реда хералдични щитове. Първи ред: Пърсел от Фулкис Рат, Пак от Килкени, Махоун от Чевърни. Втори ред: Пърси от Нортъмбърланд, Бътлър от Ормънд, Колклоу от Тинтърн. На нивото на очите: Конан Британски (британският лъв на сребрист и червен фон), Хокинс Девъншърски (по линия на Туй) и накрая гербът на Дойл: три еленови глави и червената ръка на Ълстър. Истинският девиз на Дойл беше Fortitudine Vincit — твърдостта побеждава; но тук той сложи под герба друг вариант: Patientia Vincit — търпението побеждава. Това щеше да обявява къщата на целия свят и на проклетия микроб: с търпение всичко се преодолява.

Станли Бол и неговите строители рядко виждаха въпросното търпение. След като си устрои щаб в един близък хотел, Артър непрестанно идваше да ги тормози. Но поне къщата почна да придобива форма: дълго здание от червени тухли със стръмен керемиден покрив, застанало на самия ръб на долината. Стъпил върху току-що положените плочки на терасата, Артър хвърли изпитателен поглед към просторната морава, изравнена и засята съвсем наскоро. Отвъд нея склонът слизаше и постепенно се стесняваше към гористото дъно на долината. Имаше нещо диво и магическо в гледката: още от първия миг Артър усети, че му напомня някаква германска народна приказка. Мислеше да засади наоколо рододендрони.

В деня, когато монтираха витража във вестибюла, той доведе Туй на откриването. Тя застана отпред, погледът й се плъзна по гербовете и имената и най-накрая се спря върху девиза на дома.