Мечтан любовник

Неочакваната намеса на Съншайн накара Грейс да избухне в смях.

Джулиън обаче изобщо не беше доволен и това съвсем ясно си пролича по погледа, който й хвърли.

— Вижте го само — продължи Съншайн и го посочи с молива, който стискаше в оцапаната си с графит ръка. На дясната й буза също имаше черно петно. — Кога за последен път срещнахте мъж, който е толкова стегнат, че буквално може да се види как кръвта тече във вените му? Гаджето ти има страхотно тяло. Феноменално. Направо божествено.

И Съншайн обърна към тях скицника си, където беше нарисувала Джулиън.

— Виждате ли как светлината кара златистия оттенък на кожата му да изпъкне? Сякаш буквално е бил целунат от слънцето.

Грейс се намръщи. Съншайн май имаше право.

Джулиън се приведе над нея и сините му очи я пронизаха със своята пламенност.

— Да си вървим у дома, Грейс — прошепна той в ухото й. — Още сега. Позволи ми да те взема в обятията си, да сваля дрехите ти и най-сетне да познаеш мъж така, както боговете са повелили. Кълна ти се, че ще го помниш до края на вечността.

Ухание на сандалово дърво изпълни ноздрите на Грейс и тя затвори очи. Дъхът му я гъделичкаше по шията, а лицето му бе толкова близо до нейното, че тя почти усещаше допира на косата му.

Всяка частица от тялото й копнееше да му се отдаде. Да, моля те, да.

Погледът й падна върху раменете му. Върху изваяните мускули. Върху вдлъбнатината на шията му. Как само жадуваше да прокара език по бронзовата му кожа. Да провери дали и останалата част от него е така прекрасна на вкус, както и устните му.

Щеше да бъде възхитителен в леглото. В това нямаше никакво съмнение.

Ала тя не значеше нищо за него. Нищичко.

— Не мога — с мъка изрече тя и се отдръпна.

Очите на Джулиън потъмняха от разочарование, после погледът му стана суров. Решителен.

— И все пак ще го направиш — увери я той.

Дълбоко в себе си Грейс знаеше, че най-вероятно е прав. Колко дълго една жена бе в състояние да отблъсква мъж като него?

Прогонвайки тази мисъл, тя хвърли поглед към „Джаксън Бруъри“13 от другата страна на улицата.

— Трябва да ти купим дрехи, които са ти по мярка.

— Какво да направя, когато той е с цяла глава по-висок от Бил и два пъти по-широк? — каза Селена. — Блестящата идея да го взема със себе си беше твоя.

Грейс направи физиономия насреща й.

— Добре. Ако ви потрябваме, ще бъдем отсреща.

— Хубаво, но внимавай.

— Да внимавам?

Селена посочи Джулиън с палец.

— Ако видиш, че жените се канят да му се нахвърлят, моят съвет е да отскочиш от пътя им. Все още не си чувствам пръстите на десния крак от последната блъсканица.

Грейс се разсмя и тръгна към улицата, сигурна, че Джулиън ще я последва. Всъщност, усещаше го съвсем близо до себе си. Той притежаваше отвратителната способност да нахлува в мислите и да изпълни всичките й сетива, което правеше присъствието му безапелационно категорично.