Убийство в Оксфорд [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 954-911-763-4
- Переводчик: Ваня Блангева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:
„Шийла Гибсън. Естествено. Съседката, която ги беше хванала с Мо в недвусмислена поза.“
— Аха. Значи трябва да благодаря на Шийла, че всички са наясно с моя личен живот.
— Мисля, че да. Но твоят личен живот не ме притеснява. Надявам се, че се подразбира, без да го казвам.
— Всъщност… — започна Тери, но после млъкна. Ако те държаха да я считат за стопроцентова лесбийка, може би трябваше да им позволи. Трябваше да е луда да разкрие повече подробности от сексуалния си живот, за да го раздухат.
Качиха се на втория етаж. Карла се разположи на капака на тоалетната чиния и наблюдаваше как работи Тери.
— За да съм съвсем откровена, ще ти кажа, че малко ти завиждам — изрече тя, като отпи глътка кафе. — Завърших девическо училище. Знаеш какво е там. После, като дойдох в Оксфорд, срещнах Брайън. Той беше мой преподавател и пие се оженихме. Разбира се, бракът не означава непременно, че спираш да експериментираш — добави тя умислено.
— Хм… — каза Тери и си помисли, че може би вече ѝ е изневерил. Спомни си как се почувства, когато разбра, че Дейвид ѝ изневеряваше.
— Е, зависи от брака.
Разговорът — каза си Тери — взима много странен обрат.
— Чела ли си някоя книга на Брайън? — попита Карла.
— Нямах достатъчно време — призна Тери.
— Никога не съм била привърженичка на тази велика секта — Карла започна замечтано да рецитира:
— Шели — отгатна Тери. — „Епипсихидион“. Но ако това го чувствате и двамата, защо завиждаш на хората, които не са женени?
— Умен въпрос. Може би не е това причината да ти завиждам. — Тя изпи чашата си и стана да огледа шпакловката на Тери. Поглади я с върха на пръстите ти. — Как го правиш толкова гладко? — учуди се тя.
— Практика — започна Тери. После, за нейно учудване, Карла вдигна ръката си, обърна лицето ѝ към себе си и я целуна по устните. Тя почувства краткия хлъзгав допир от нейния език, преди да се отдръпне. За миг зелените очи я изгледаха озадачено.
— И ти си помисли, че съпругът ми беше този, който те сваляше — каза тихо тя и се усмихна. — Благодаря за кафето. По-добре да си вървя. Обмисли го.
Беше стигнала до средата на стълбите, преди Тери да се опомни и да я последва.
— Госпожо Идън?
Карла се обърна.
— Моля те, наричай ме Карла — тя още се усмихваше.
— Искам правилно да ме разбереш — каза решително Тери. — Няма какво да обмислям. Аз съм човешко същество, а не експеримент.
Тя видя как усмивката замря на лицето на госпожа Идън и се зачуди дали не беше твърде рязка.
— Много съжалявам — добави по-меко.
Карла я погледна.
— Да — рече глупаво тя и си тръгна.
Мамка му — помисли си Тери. — Точно от това нямаше нужда: емоционални усложнения със съседката. Дали не трябваше да подходи по-уклончиво към тази ситуация.
Десет минути по-късно се появи посетител номер три. Звънецът иззвъня и тя чу да се отваря вратата.
— Има ли някой тук? — чу се мъжки глас.
— Тук съм — обади се тя отегчено. Това напомняше онези пиеси, в които една врата се отваря, за да пропусне на сцената следващия герой, когато предишният си тръгва.
— Здрасти. Аз съм Джайлс Чокър — каза хубавият млад мъж, който подаде главата си през вратата.
— Влизай. Почти свърших — каза Тери. Тя изтриваше с парцал гладката мазилка, за да обере грапавините, останали по нея.
— Видях бележката ти в магазина — каза той.
За разлика от Емили, която пристъпваше от крак на крак пред вратата, или Карла, която седна на тоалетната чиния, Джайлс се качи на мивката, скръсти ръце и я зяпна с нескрито възхищение. Тя му обърна гръб, макар че усещаше погледа му.
— Относно котката.
— Твоя е, нали?
— Не съвсем. Бях приятел на Хю. Той живееше тук. Ти знаеш ли?
— Знам — потвърди тя.
— А… всъщност е малко сложно.
— Котката на Хю ли беше? — подкани го тя.
— Не съвсем. Имахме си клуб. Всъщност това е една шега.
— За „Катамитите“ ли говориш?
— Да — той се изненада, че тя знаеше за тях. — Нещо като магьосника на Бамбузлер.
5
„Епипсихидион“ — Пърси Биш Шели, превел от англ. Цв. Стоянов, изд. Народна култура, 1959 — Бел.пр.