Катерина де Медичи [bg]

Коледа дойде и отмина. Настъпи новото лето Господне 1530. През февруари папа Климент короняса Карл Испански, император на Свещената Римска империя. Климент бе изпълнил своята част от сделката; оставаше Карл да върне Флоренция на Медичите.

През първите месеци от годината оръдията мълчаха. Императорският пълководец осъзна, че ще извоюва предимство не с удари по самата Флоренция, а по градовете, които я снабдяват с оръжия и храна. През лятото, предшестващо обсадата, нивите около Флоренция бяха опожарени месеци преди да дадат плод, а добитъкът – избит до крак. За да се храни, Флоренция разчиташе на провизии, внасяни тайно от Волтера. Стоки, новини, подкрепления – всичко идваше от Волтера.

Когато времето се стопли, имперските войски атакуваха пъпната ни връв. Изпратихме гарнизон да защити посестримата ни – Волтера отблъсна първото нападение. Решил, че императорската армия е сразена, гарнизонният ни командир наруши заповедите на Генералния щаб и се върна у дома. Принцът на Оранж разбра и обсади града за втори път.

Бродирах, когато майка Джустина застана на прага на стаята за ръкоделие. По лицето ѝ се четеше безпокойство и тайна надежда.

– Волтера е паднала – съобщи тя.

Без помощта на французите и без възможност да се снабдяват с муниции, бунтовническите водачи се изправяха пред неизбежно поражение.

Слушах мрачния шепот на сестрите и мислех съсредоточено.

Косата ми се спускаше под хълбоците – мека, фина и с цвят на маслинова кора. Онзи ден бе събрана в широка мрежа, падаща тежко върху тила ми. Развързах мрежата и тръснах глава да освободя косите си. Взех ножицата и започнах да режа. Продължи дълго – ножицата беше пригодена за бродерия и отрязваше съвсем малки кичури. Оставях всяко снопче коса спретнато до краката си.

Смаяните сестри ме наблюдаваха мълчаливо; само майка Джустина разбра. Почака на прага и когато се подстригах, обяви кратко:

– Ще ти намеря расо.

Сложих расо, но не дадох обет. Бях измамница, но дори сестра Пипа не се оплака.

Междувременно гражданите се бяха отчаяли. Без хамбарите на Волтера нямаше жито; без улова на ловците от гората отвъд градските стени нямаше месо. Бедните пострадаха първи и най-тежко. Умираха от глад по улиците. Чумата върлуваше, принуждавайки майка Джустина да махне кошницата за подаяния и да прегради долната решетка.

През първия юлски ден получих последното писмо от месер Козимо.