Катерина де Медичи [bg]

Отвъд пределите на манастира се събираше десетхилядна армия. Излезех ли в градината или във вътрешния двор, чувах отривистите команди на военачалниците, опитващи се да организират необучените отряди. Уплашени от предстоящата битка, стотици напускаха Флоренция. Докато Мадалена стоеше на пост, се покатерих по елшата в градината и се помъчих да погледна отвъд градските стени. Видях обаче само покриви и сива мъгла, обвила града. Флоренция миришеше на пушек; миризмата полепваше по дрехите и по косите ни и се просмукваше във всеки ъгъл на манастира.

Септември донесе радостна вест – крал Франсоа бе подписал съглашение с император Карл. Френските войски нямаше да подкрепят бунтовническата република. Ликувах мълчаливо, ала същевременно се страхувах. Спомнях си ужасното плячкосване на Рим, когато войниците на императора бяха пренебрегнали заповедите на командирите си, бяха обсадили Свещения град, нахлули в манастирите и изнасилвали монахините.

На двайсет и четвърти октомври шиех на обичайното си място между Мадалена и сестра Николета – и двете напрегнати като Пипа и Лисабета, които мълчаха, приведени над бродерията си. По ведрото лице на сестра Антония сега се четеше безпокойство.

Зад прозореца денят чернееше от пушек и надвиснал есенен дъжд. Почти напълно оголялата елша се възправяше мрачна и одрипавяла.

Шиех бяла олтарна покривка, но пръстите ми работеха несръчно. Конецът ми се струваше твърде дебел, а игленото ухо – твърде тясно. Първите ми бодове бяха нескопосани и се наложи да ги разшия.

Напръстникът ми се бе износил на мястото, където натисках най-силно. Разсеяна, набрах повече от памучния плат и натиснах с иглата. Тъпият край на иглата проби кожения напръстник и потъна в пръста ми.

Извиках сепнато и скочих на крака. Олтарната покривка падна на пода. Всички монахини спряха да работят и ме погледнаха. Стиснах зъби, преглътнах горчилката, надигнала се в гърлото ми, и дръпнах рязко иглата. Извадих я и се втренчих в кървавата перла, растяща върху върха на пръста ми.

– Вземи – сестра Николета откъсна валмо от топка неразчепкана вълна в кошницата с шивашки принадлежности и го притисна върху раната.

В същия момент далечен бумтеж разтърси стъклата на отворените прозорци. Мадалена и сестра Пипа отърчаха до прозореца и погледнаха към димния стълб, издигащ се във въздуха.

– Залавяйте се за работа – нареди със спокоен глас сестра Антония. – Трудете се усърдно и Бог ще се погрижи за вас.

Едва замълча и проехтя втори гръм.

– Топ – прошепна Николета.

Сестра Пипа остана до прозореца, присвила очи, сякаш някак би успяла да надникне отвъд манастирската стена.