Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Скаландис Ант
- Серия: deathworld #5
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 978-5-389-10258-3
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)». Краткое содержание книги:
Майкл Кэрни, гениальный ученый, разработчик квантовых компьютерных систем и по совместительству – серийный убийца. Когда-то он увидел Вечность и не смог развидеть.
Серия Мау Генлишер – пилот K-рабля «Белая кошка», уникального аппарата, созданного при помощи инопланетных технологий. Когда-то она увидела звездолет и возмечтала стать отважным капитаном. И теперь она – единое целое со своей «Кошкой», наполовину обесчеловеченное.
Эд Читаец – неутомимый путешественник, истоптавший Галактику вдоль и поперек, ныне пленник виртуальной реальности, чей разум настойчиво осаждают странные видения.
Разбросанные во времени и пространстве, эти судьбы прихотливо переплетаются во вселенной, законы которой больше похожи на правила игры, которые при желании можно нарушить. Великолепная космическая опера, сдобренная мистическим триллером и гангстерским боевиком, завораживающая и пугающая, как голос иного мира, затягивающая, как черная дыра.
Освен това, твърде проницателният Морган бе проумял още едно много важно нещо: каквито и цели да преследваше Язон, до Ямайка той обезателно щеше да долети. Дори и само заради любопитството. Не беше такъв човек, че да зареже такъв рядък шанс да се запознае с пиратската столица на Галактиката.
Слуховете за Ямайка бродеха по цялата Вселена. Болшинството считаха, че пиратското гнездо с размерите на планета представлява чиста измислица, плод на нечия болна фантазия. А в реалността на съществуването на Ямайка вярваха само хора от един много тесен кръг: бандити, мошеници, аферисти, космически скитници, последните романтици любители на самотното звездоплаване, а също така (като изключение) някои учени-психолози, мечтаещи да се доберат до единствения от рода си действащ модел на общество, състоящо се изцяло от хора, нарушаващи общоприетите закони.
Скучаещите богати безделници, който пръскаха парите си в най-хубавите ресторанти и казина на Касилия или пълноценно разпускаха на шикарните курорти, не отстъпващи по класа на Слънчев бряг на Клианда, много обичахга да си чешат езиците за Ямайка. Какво ли само не беше чул от тях Язон на времето! Например, че това е земният рай, по разнообразието си от наслаждения не сравним с никое друго място във Вселената. Или, че това е наказание Господне за всички грешници, затова на света не можеше да има по-страшно място от Ямайка. Говореше се също така, че пиратската планета е долетяла в човешкия Космос от друго измерение, или че е построена цялата от изкуствени материали от древни учени като един вид експеримент. Бродеше дори и следната клюка: сякаш Ямайка била всъщност старата Земя, прародината на цялото човечество, наистина, силно изменила се от онези древни времена.
И как в такъв случай човек да не посети такова удивително ъгълче, още повече когато самият стопанин те е поканил там?
Мета, като всяка нормална пирянка, не страдаше от излишно любопитство, но любимия си Язон поддържаше във всичко. Освен това, съвсем неочаквано и за самата нея, тя се вживя бързо в предложената роля, по-добре дори и от самия автор на идеята. Общо взето, нямаше нищо удивително: та нали обстановката наоколо беше почти позната. Флибустиерите подкупваха Мета с прямотата си, смелостта, силата си. Всъщност, психологически те й напомняха останалите на родната й планета съплеменници. Особеното, уникално чувство за опасност, сякаш им беше присъщо по рождение. А за постоянната готовност да влязат в бой дори и нямаше смисъл да се споменава.
И още нещо се бе харесало на Мета: трезвият подход към всичко и удивителната незлопаметност на флибустиерите. Въобще умението да се прощава почти винаги съпътства избухливостта. В дадения случай и това, и другото, се изразяваше в особено ярка форма. Никой не таеше никакви обиди, нито пребития още в дарханския косдмодрум на Кортес, нито ранените от куршумите й във фоайето на хотел «Лулу», нито дори загубилия окото си Хауърд, на когото му се бе приискало да я изнасили. Никой не таеше злопаметство към нея. Всички само се възхищаваха от красотата й, силата, характера й. А Мета в отговор се възхищаваше на тях. Идилията на отношенията им можеше да продължава дълго, ако не бяха някои събития, които предстоеше да се случат и се случиха с цялата си неизбежност.
Разбира се, още на следваща вечер, след като изтрезняха след колосалното пиянство, вече на трезва глава отново рискуваха с разговор с Морган. Между другото, подобни пиянски истории, както им бяха разказвали, се случвали след всяко отлитане от богоугодната въздържателска Дархан. Нагазеният от жесток махмурлук капитан на «Конкистадор» беше необичайно неприветлив и затворен в себе си и удостои пленниците си само с две-три кратки фрази; за по-нататъшното обсъждане на практическите подробности покани старшия си помощник Франсуа д’Олоне. Старпомът се оказа малко по-разговорлив от шефа си, но поради вродената си тъпота, видна и с невъоръжено око, този втори в йерархията на кораба шеф още не можеше да реши как да се отнася към пленниците: дали както обикновено са в пълната му власт или напротив, са някакви много важни личности, и следва да се отнася с повишено внимание към тях. Източник на особено главоболие за стария пират беше присъствието на жена с правата на мъж. Представителките на нежния пол той още от младежките си години беше свикнал да счита за собственост, товар, стока, предмет за извличане на определени удоволствия. Имаше само едно единствено изключение от правилата — за бойната другарка — мадам Цин. А тук пък се пръкна отнякъде и някакво парвеню. Не стигаше, че след всички сурови изпитания и езикът не искаше да се обърне да я нарече представител на нежния пол, ами на всичкото отгоре и самият Морган им бе забранил най-категорично каквито и да било своеволия спрямо тая чуждопланетна кучка.