Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Скаландис Ант
- Серия: deathworld #5
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 978-5-389-10258-3
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)». Краткое содержание книги:
Майкл Кэрни, гениальный ученый, разработчик квантовых компьютерных систем и по совместительству – серийный убийца. Когда-то он увидел Вечность и не смог развидеть.
Серия Мау Генлишер – пилот K-рабля «Белая кошка», уникального аппарата, созданного при помощи инопланетных технологий. Когда-то она увидела звездолет и возмечтала стать отважным капитаном. И теперь она – единое целое со своей «Кошкой», наполовину обесчеловеченное.
Эд Читаец – неутомимый путешественник, истоптавший Галактику вдоль и поперек, ныне пленник виртуальной реальности, чей разум настойчиво осаждают странные видения.
Разбросанные во времени и пространстве, эти судьбы прихотливо переплетаются во вселенной, законы которой больше похожи на правила игры, которые при желании можно нарушить. Великолепная космическая опера, сдобренная мистическим триллером и гангстерским боевиком, завораживающая и пугающая, как голос иного мира, затягивающая, как черная дыра.
— Кадвам се Хенри Морган.
— Е, най-после! — изтръгна се от Язон. — Ако знаете само откога ви търся!
— Търсили сте мен? — Удивлението на Морган беше съвсем истинско. — Напротив, аз ви търся, и от от години?
— И от колко например? — заинтересува се Язон, като добави, без да чака отговор: — Какво ще кажете, ако в чест на това трогателно съвпадение ме развържете напълно? И тогава вече ще мога да си запаля и цигара. И няма дори и да ми хрумне за хулигански изпълнения.
Морган изгледа Язон почти с възхищение и веднага започна да разлхлабва ремъците. Или изведнъж се бе проникнал с енобикновено доверие към него, или беше отрепетиран спектакъл. Така или иначе Язон реши да повтори въпроса си:
— И откога точно ме търсите?
— Още от онзи ден, когато хората ви, които ръководеха земния фрот, разбиха на пух и прах Звездната Орда на подстъпите към най-древната планета. Тогава направих някои справки за вас. Знам, че кариерата си на Велик играч се приключили с блестящия удар в казиното «Касилия», а за по-нататък… Впрочем за «по-нататък» ще ми разкажете вие самият. — Морган сякаш изведнъж се опомни (и наистина, кой кого беше взел в плен?) — Какво ще кажете за една пура?
— Бих предпочел цигарите си, които сте ми отнели — нагло изтърси Язон.
— Два на нула във ваша полза — усмихна се Морган и извади пачка «Антарес» от левия си джоб.
— Два на един — реагира с усмивка Язон, сразен от такава предвидливост.
Това бяха любимите му на този исторически отрязък от времето цигари. Язон често се отказваше от тютюна, а когато отново посягаше към него, всеки път предпочиташе нов сорт.
Той с надежда стисна в ръката си малката пластмасова кутия, но трябваше да се прости с надеждата си да открие скрития мегду двойните стени микропредавател: кутията не беше неговата, а нова, още неотваряна.
Мортан разбра причината за краткото му суетене, при което пръстите на Язон опипваха кутията от всички страни, вместо веднага да я отвори и запали, и откровено се ухили.
— Два на два — обяви Язон, и се прехвърли в креслото без да чака покана.
Мортан ритна освободената носилка в съвсем произволно направление, както се стори на Язон, и когато в последния миг, когато тя трябваше с трясък да се удари в стената, последната се разтвори, като я погълна и след миг отново се срасна без да оставя следа. Впечатляваща техника.
Пиратът проследи изпълнения с уважение поглед на Язон и му зададе провокационен въпрос:
— А си мислехте, че тук сме само куп глупаци?
Остана неясно какво точно имаше предвид: стената или цигарите. Всъщност какво ли значение имаше?
— Не — отговори просто Язон, почти без да си криви душата. — Никога не съм ви считал за такива. В противен случай щях ли да ви търся?
— Лъжеш — изкрещя изведнъж Морган, минавайки на «ти». — Ти си казал на Уейн, че всичките наши мозъци, взети заедно, са по-малки отколкото твоя един!
«Три на два в негова полза» помисли си Язон, но премълча. Защото резултатът реално беше не «три на два», а «трийсет и три на два». След такъв удар в никакъв случай не биваше да се бърза с отговора, трябваше да се измъква и просто да печели време.
Но откъде можеха да са му известни такива подробности? Мета да е издала нещо? Едва ли. Да са го изтръгнали от мозъка на Язон? При едно определено ниво на техниката беше възможно. Това обаче едва ли имаше нещо общо с прословутата ментоскопия. Защото враг, който умее да ти чете мислите, едва ли е възможно да бъде надхитрен по някакъв обичае начин. Значи, …
— Не си спомням да сме пили на брудершафт — избухна Язон, наглед дълбоко оскърблен, а всъщност просто печелеше време.
— Сега ще пием — на една дума се съгласи Морган и щракна с пръсти.
От Стената по вече познатия начин изскочи малка, много изящна масичка на колелца. На нея се намираха обемна бутилка ром, срязан кокосов орех, пълен с прозрачен сок, вазичка с лед, захарница, тънки резенчета зелен лимон и две високи чаши. Красиво.
Язон трескаво си блъскаше главата с последния развой на нещата.
«Значи какво излиза — пиратът Маргон играе в комбина с банкера Уейн? Глупости на търкалета. И последното предположение, най-правдоподобното: не само Уейн следи Морган, но и обратното. Разговорът е бил подслушан и записан: класическата шпионска схема. Интересно, кой ли все пак е по-силната страна? Впрочем, да вървят и двамата по дяволите, какво съм се загрижил толкова? Паузата и без това се проточи прекалено. Сега главното е да се опитам да използвам осведомеността на Морган за онзи разговор за нашите цели.»