Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Скаландис Ант
- Серия: deathworld #5
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 978-5-389-10258-3
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)». Краткое содержание книги:
Майкл Кэрни, гениальный ученый, разработчик квантовых компьютерных систем и по совместительству – серийный убийца. Когда-то он увидел Вечность и не смог развидеть.
Серия Мау Генлишер – пилот K-рабля «Белая кошка», уникального аппарата, созданного при помощи инопланетных технологий. Когда-то она увидела звездолет и возмечтала стать отважным капитаном. И теперь она – единое целое со своей «Кошкой», наполовину обесчеловеченное.
Эд Читаец – неутомимый путешественник, истоптавший Галактику вдоль и поперек, ныне пленник виртуальной реальности, чей разум настойчиво осаждают странные видения.
Разбросанные во времени и пространстве, эти судьбы прихотливо переплетаются во вселенной, законы которой больше похожи на правила игры, которые при желании можно нарушить. Великолепная космическая опера, сдобренная мистическим триллером и гангстерским боевиком, завораживающая и пугающая, как голос иного мира, затягивающая, как черная дыра.
Информацията за планетата му се оказа доста любопитна, но едва ли Морган, дори и пиян, щеше да си развърже езика за родния край повече, отколкото счетеше за нужно. Язон се отказа от повече въпроси по тази тема, и подхвана за момента друго:
— Почакай, но нали Исус е казал: «Не убивай!». Как можеш да носиш кръст и да грабиш хората?
— Брей, Язон, колко си наивен само! Та това е спор от най-древни времена до днес. Готов съм да ти докажа правотата си, но някой друг път. Сега нещо не ми се ще. Чел съм Библията, наистина съм я чел. Но болшинството от хората ми дори и не са грамотни. Капеланите в храмовете им четат отделни, най-важните редове от Свещеното писание. И повярвай ми, Язон, в Библията можеш да намериш всичко, което ти е угодно. А и Христос много неща е наговорил, освен «Не убивай». «Не мир, а меч ви донесох», «Дърво, което не дава плод, се отсича». «Нека мъртвите погребват мъртъвците си.» — ето какво казва Спасителя. Но не това е най-главното… Най-главното — това е свободата. Само заради свободата си струва да живее човек.
Такава оригинална трактовка на християнството Язон до този момент не бе срещал, и с удоволствие би поговорил по-подробно с необикновено ерудирания пират. Но в този момент стената право пред него се разтвори и в съпровода на здрава жълтолика, със силно дръпнати очи, но удивително симпатична девойка в стаята влезе на крака, а не на носилка, Мета.
— Е, каква работа имаме тук двамата с теб, Язон? — собственически запита тя.
— Доколкото разбирам, летим.
— Къде? — запита Мета.
— На планетата… Хенри, как каза, че се казва планетата?
— Не съм казвал нищо. («Ама че животно, съвсем не си бил пиян!») Но тя се казва Ямайка.
— Виждаш ли — каза Язон, — летим на планетата Ямайка.
— Чудесно. — Мета явно не се чувстваше пленница. — Запознай се: това е мадам Цин.
— Много ми е приятно — каза Язон. — Мухарриб динАлт.
После се изправи и като направи крачка напред, целуна церемониално ръката на момичето.
В някой от световете това беше направо задължително, не си спомняше точно къде, но обичаят му се беше понравил.
— А това — реши да продължи Язон в същия дух, — е местният капитан сър Хенри Морган, в собствената си персона.
— Много съм слушала за вас — кокетливо проточи Мета.
Всичко това беше толкова странно, толкова непривично за нея, че Язон започна да се чуди дали не спи, не беше ли му се присънило.
По примера на Язон и Морган целуна ръката на Мета, като остана страшно доволен от себе си, и веднага предложи на момичетата ром. Те не се отказаха и смело обърнаха по чаша. И точно в този момент на Язон започна да му просветва: на момичетата това също не беше първата доза алкохол за деня. А при Мета освен алкохола, продължаваше да й действа и инжекцията. Весело. Но всъщност в това нямаше нищо хубаво. Дори и сред приятели не бива да се губи контрола върху себе си, още повече тук… Такова безобразие трябваше да се пресича още в корен.
— Сър Хенри, може би няма да е зле да си отдъхнем малко с жена ми? Няма да ли ни изпратите до каютата ни? — имитира покорност Язон.
Всъщност въпросът му беше повече от нахален, и той нямаше ни най-малко да се удиви, ако в отговор Морган освирепееше е и дадеше заповед отново да ги завържат към носилките, а дори и да ги боцнат с някоя конска доза приспивателно.
— Какво говориш, друже! Сега отиваме всички заедно да обядваме. Чакат ни в главната зала. Тържествен обяд с вино и прекрасни мезета. След като вече се договорихме за всичко, трябва да го полеем.
— О Боже! — извика Язон, картинно въртейки белтъци. — Само не това.
Той постепенно бе започнал да усвоява флибустиерската лексика, а за какво и кога се бяха договорили, още не бе разбрал.
Оказа се обаче, че наистина бяха успели. Морган си имаше своя особена методика. Уж бяха разговаряли само за дреболии, бяха се шегували, хилели, а в резултат вече беше ясно кой си, с кого си и защо да живее по-нататък.
Глава седма
Линейният кръстосвач с гордото име «Конкистадор» беше наистина великолепен. Не беше по-мощен от «Арго», но безусловно беше по-съвременен и по-сложен. За да се опитат да избягат с него, щяха да им бъдат нужни много часове, дори дни, за изучаването на всички системи за управление и защита. Този процес би могъл да се ускори чрез грамотен инструктаж от страна на някой от членовете на екипажа. Обаче да се търси предател сред флибустиерите беше крайно неблагодарна задача. Любители на двойните игри сред тях практически не се срещаха. Ако въпреки всички се намереше някой такъв, Морган без да си блъска много главата скъсяваше височината на хитреците с една глава дължина. Всички поголовно знаеха за съществуващия порядък, а не чак дотам оригиналното желание да останат живи беше свойствено на флибустиерите точно толкова, колкото на обикновените хора. Така че в крайна сметка вражеските агенти не можеха да разчитат на презавербуване във флибустиерските редове.