Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Скаландис Ант
- Серия: deathworld #5
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 978-5-389-10258-3
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)». Краткое содержание книги:
Майкл Кэрни, гениальный ученый, разработчик квантовых компьютерных систем и по совместительству – серийный убийца. Когда-то он увидел Вечность и не смог развидеть.
Серия Мау Генлишер – пилот K-рабля «Белая кошка», уникального аппарата, созданного при помощи инопланетных технологий. Когда-то она увидела звездолет и возмечтала стать отважным капитаном. И теперь она – единое целое со своей «Кошкой», наполовину обесчеловеченное.
Эд Читаец – неутомимый путешественник, истоптавший Галактику вдоль и поперек, ныне пленник виртуальной реальности, чей разум настойчиво осаждают странные видения.
Разбросанные во времени и пространстве, эти судьбы прихотливо переплетаются во вселенной, законы которой больше похожи на правила игры, которые при желании можно нарушить. Великолепная космическая опера, сдобренная мистическим триллером и гангстерским боевиком, завораживающая и пугающая, как голос иного мира, затягивающая, как черная дыра.
Язон реши да смени темата, докато Морган, все още разхлабен от скорошния си смях, не станеше отново сериозен, и не дай си Боже, не размислеше.
— Кажи ми, Хенри, наистина ми е интересно, защо през цялото време все споменаваш Бог?
— Защото вярвам… — Той спря, очевидно спомнил неотдавнашнате си думи. — Защото у нас е прието да се вярва в Бог.
— В Единния Бог, както е у дарханците? — реши да уточни Язон.
— Какво общо има това с нашата работа? — изръмжа раздразнено Морган. — Остави го тоя Дархан. Там едва ли ще се върнем скоро. Проклета планета! Нито да си пийнеш като човек, нито да се поразвлечеш с момичета. Как ми е писнало от тия брикети! Виждаш ли, купил съм си там едно парче пустиня заедно с една добивна фирма. Това носи пари, но главното е, че имам базов лагер съвсем близо до «златоносната» Касилия, но в недостъпна за тях зона. А отношенията ми с дарханците са прекрасни. Защото те уважават богатите и силните, всички наред. — Той помълча. — Аз пък ги ненавиждам. Всичките. Знаеш ли как добиват там тежките метали?
— Знам — отвърна Язон, — открити рудници.
— Трябва да го видиш на живо! — Морган вече почваше да се самонавива. — Само издухат песъчинките, бръснат една-два пъти с метличките и готово! По-нататък вече можеш да гребеш направо с лопата урановата руда. Но те не гребат с лопати, при тях стотици роботи гребат с огромни кошове, мегатонове в годината! Господи, защо си дал такова безценно съкровище на тия побъркани религиозни фанатици!? Защо?!
— Защо не им го отнемеш? — меко го подкачи Язон.
— Няма да ми повярваш, ама още са ми слабички силите — отвърна сериозно Морган. — Да, много по-лесно и просто е да щипнеш Касилия. Но аз ще се добера до тях, няма да им се размине. Само се опитай да си представиш: моята фирма, моята земя, моите работници, моите роботи, а осемдесет процента трябва да давам на Дархан. Защото такъв е законът. Защото на Горещата планета, осенена от десницата на Единния Бог Гхахаб, дори и шепа пясък не може да принадлежи на «неправилните». Така пишело в свещената им книга. И нищо не можеш да направиш. Грабят ни посред бял ден, а на нас въпреки всичко ни е изгодно да работим с тях. Засега.
— Чакай, — обърка се Язон, — как нарече този бог? Те не произнасят името му.
— Те не го произнасят, но аз си го произнасям. Гхахаб по тяхному означава «злато». Това действително е едно от древните имена на Бога. На мен например много ми харесва. То съответства на реалното положение на нещата. На златцето съм готов да прегъвам коляно.
— Уф! — проСтена Язон. — Сега вече нищо не разбирам. Кой си ти всъщност? «Свободно плаващ» или обикновен дребен бизнесмен от Дархан?
— Затваряй си устата, жалък мухарриб! На Дархан работи моят управител, той дори не е флибустиер. Ние сме много, ние вървим към големите пари и голямата власт по различни начини, но аз лично — аз — съм винаги в свободно плаване. Моята свобода е най-големият ми коз…
И потокът от самовлюбеност и самовъзхваление отново рукна, което дразнеше. Впрочем, думата «мухарриб» в целия контекст само можеше да радва. Успее ли човек да си съхрани чувството за хумор, значи все още нищо не е загубено. А и въобще Язон не преставаше да се удивлява на разностранните способности на Морган. Той очакваше да види един груб, скудоумен убиец с ниско чело, дребни очички и космати ръчища, изцапани до лактите с кръв. А пред себе си имаше едва ли не рафиниран интелектуалец, който разсъждаваше за етимологията на чуждестранните думи, за икономиката и религията.
И въпреки всичко той си оставаше убиец. В никакъв случай не биваше да го забравя.
Морган си наля още и го глътна. Язон си също си доля, но съвсем малко, колкото за солидарност, но престана да пие. Приближаваше най-отговорният момент, когато трябваше да се определят по-нататъшните им отношения.
— Аз май те питах за Бога? — подсети го Язон.
— Да — кимна Морган. — Ние вярваме в истинския Бог — Исус Христос. Така е прието при нас. Носим кръстчета на шиите. Обръщаме се с молби към Бога, и той откликва на тях. Имаме си църкви и капелани. Те кръщават децата ни, благославят браковете ни, и изпращат в последния път убитите ни събратя, ако има такава възможност. Някои на моята планета вярват в задгробния живот, на тях им е по-лесно и да живеят и да умират. Но аз не вярвам в нищо, освен само в свободата, която ми е дал Исус, и в успеха на моята свободна планета, която принадлежи само на себе си, и затова целият свят ще й принадлежи.