Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)

На следващия ден първите страници на всички столични вестници бяха посветени на ограбването на казиното, та нали странното нападение на банката се бе оказал само отвличащ маньовър. Журналистите се надпреварваха в остроумие, наричайки човека, организирал дръзкото престъпление, Новия Язон, Язон Петнайсетте Милиарда (точно толкова беше ограбената сума) или просто супергерой. Навярно в цялата обитаема Вселена единствено само касилийците са способни да възвеличават по такъв начин обикновения всъщност бандит, и да отделят най-голямо внимание на финансовите проблеми по време на истинска трагедия.

Действително, преди много години Язон динАлт, пристигнал неизвестно откъде, беше успял да спечели и изнесе от знаменитото казино Касилия повече от три милиарда кредита, заради което и беше удостоен с гордото прозвище Язон Трите Милиарда. Разбира се, игралният дом не се беше разделил охотно с парите си, и в резултат на тогавашните престрелки бяха убити шестима души. Всички те обаче бяха професионални охранители-рекетьори, които е доста трудно да бъдат причислени към категорията «мирно население». Този път се бяха получили обаче неоправдано голям брой жертви, преимуществено абсолютно непричастни сто двайсет и трима души, от тях тридесет и осем — кореняци. Сред жертвите, въпреки късните часове, имаше и три деца.

Ето как протече всичко.

Около полунощ в игралния дом Касилия се появи човек с издута пътна чанта. Охраната вече беше изяснила, че в чантата няма нищо опасно — само пари — истински галактически кредити, минали извадкова банкова проверка банкноти по петдесет хиляди, сто хиляди и един милион. Човекът седна да играе на покер, отначало на дребно, но после бързо се увлече, качвайки залозите, и в продължение само на час той профука всичко, тоест почти половин милиард. При това той имаше вид на пълен идиот, очите му блестяха с искрената надежда да си върне загубеното. Последните милионни банкноти още не бяха стигнали до неизбежната каса на казиното, а той вече звънеше на някого за помощ. Много скоро се появиха се петима приятели на злощастния играч, като всеки носеше същата такава плътно издута чанта с пари. Оставаше само да се предположи колко е точният им брой, но крупието беше практичен човек и предпочиташе в такива случаи да не гадае, а просто да прехвърля парите в касата, където щеше да е далеч по-лесно да се изброят.