Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Скаландис Ант
- Серия: deathworld #5
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 978-5-389-10258-3
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)». Краткое содержание книги:
Майкл Кэрни, гениальный ученый, разработчик квантовых компьютерных систем и по совместительству – серийный убийца. Когда-то он увидел Вечность и не смог развидеть.
Серия Мау Генлишер – пилот K-рабля «Белая кошка», уникального аппарата, созданного при помощи инопланетных технологий. Когда-то она увидела звездолет и возмечтала стать отважным капитаном. И теперь она – единое целое со своей «Кошкой», наполовину обесчеловеченное.
Эд Читаец – неутомимый путешественник, истоптавший Галактику вдоль и поперек, ныне пленник виртуальной реальности, чей разум настойчиво осаждают странные видения.
Разбросанные во времени и пространстве, эти судьбы прихотливо переплетаются во вселенной, законы которой больше похожи на правила игры, которые при желании можно нарушить. Великолепная космическая опера, сдобренная мистическим триллером и гангстерским боевиком, завораживающая и пугающая, как голос иного мира, затягивающая, как черная дыра.
— Цялата нощ? — възкликна Язон.
— Кой колкото може. Някои — само няколко минути, други — цяла нощ, трети — и денем и нощем. А има и такива, които общуват с Него няколко дни подред.
— Това предизвиква уважение — изрече почти сериозно Язон.
Служителят кимна, но не счете за необходимо да коментира думите на чужденеца.
Мета гледаше потока енориаши с изражение, смесица от недоумение и отвращение. Явно не я свърташе и секунда на това място.
— Всички са като луди! — възкликна дълго сдържалата се пирянка, докато пистолетът трескаво прескачаше от дланта в кобура й и обратно.
Вече се бяха отдалечили доста; осветеният в нощта храма, наподобяващ междупланетен кръстосвач, извършил меко опашно кацане, окончателно потъна зад високите разклонени корони на дърветата от неизвестен вид. За по-просто Мета и Язон наричаха между себе си цялата тази дебелоствола растителност палми, макар и, разбира се, да нямаше нищо общо с палмите. Все пак не бяха долетели на планетата да изучават ботаниката й.
— Аз и самият бих стигнал до този извод, ако не бяха изумителните успехи на Дархан — каза Язон. — Просто не ми го побира главата, как можеш да изповядваш такава задрямала религия и едновременно с това да покоряваш такива върхове на съвременната технология, да търгуваш с цялата Вселена, да имаш могъщ флот, да претендираш за ролята на едва ли не втората финансова столица на Европа! Знаеш ли колко междузвездни банки са разположени в Дурбаид, Бурунг-хи и Джугисхин? Повече, отколкото на Касилия, Клаинда и Лусуозо, взети заедно.
— Значи, Галактиката окончателно е превъртяла — резюмира Мета.
— Това вече е по-близо до Истината — усмихна се Язон.
— Да отидем да се изкъпем още веднъж — предложи Мета, която си оставаше все същата, неспособна да философства едно по-продължително време.
— Да ходим тогава.
И те посрещнаха изгрева над водата. В този предутринен час хора на брега почти не се виждаха. Пясъкът беше ярко-розов, морето — нежно-синьо, а над вълните много ниско прелитаха едри лимоненожълти птици, и жалко пищяха със зинали виолетови човки, сякаш в знак на солидарно неодобрение с развоя на събитията в Галактиката.
Двамата обсъдиха шансовете си докато крачеха към пътя. Трябваше да признаят, че шансовете им бяха направо нищожни. Да се сближат с пиратите, или по-точно, да им се предадат, като заобиколят преследвачите си, беше повече от проблематично. Безполезно беше и да се опитват да се свържат директно със самия Хенри Морган. Да разпитват открито за него в хотела? Щяха да ги пипнат за врата още преди да са си отворили устата. Имаха само един изход: да се настанят в хотел «Лулу» под чужди имена и да почнат спешно, но подмолно частно разследване. Провървеше ли им, щяха да открият Морган преди специалните служби открият самите тях. Не им ли провървеше… какво пък, всеки конфликт, дори и най-тежкият, рано или късно си има край. Леталният изход по презумпция беше изключен, а с всичко останало щяха да се справят, в края на краищата не бяха деца. Щяха да извикат подкрепления от Пир, щяха да включат в играта и Бервик, а после… после щяха да предприемат и втория си опит. Ако Язон беше разбрал правилно сър Роджър Уейн, хитрият банкер и по-нататък щеше да знае точното местонахождение на Морган. В крайна сметка не можеха да претърпят поражение, просто рискуваха само да изгубят време. Впрочем, що се касаеше до Мета, вариантът с втория опит определено не беше много вероятен. Може би и поради тази причина, опитвайки се да ускори събитията, тя издигна парадоксалната си хипотеза:
— Ами ако Кортес е самият Морган? И цялата му банда, от която бягаме, са тъкмо тези, които всъщност търсим?
Идеята беше достатъчно налудничава, за да не повярва в нея. Приемайки обаче подобно предположение за истина, трябваше веднага да тръгнат през целия град с плакат «Запознайте се динАлт» и да се настанят в «Лулу» в окръжението на цяла тълпа репортери и полицаи. Язон претегли всички «за» и «против», усмихна се замечтано и произнесе:
— Не. Въпреки всичко ще си направим бал с маски.
Около осем часа сутринта местно време в хотел «Лулу» влезе един много черен човек в много бял костюм, с блестящо миталическо куфарче: неизменният атрибут на всеки бизнесмен на Горещата Планета, в съпровод на една истински вярваща в Единния Бог дарханска жена с напълно закрито за околните лице. Дори и фигурата беше скрита напълно зад широките и свободни гънки на синята й тога ( а как иначе да се нарече този получаршаф-полуплащ?)