Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Скаландис Ант
- Серия: deathworld #5
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 978-5-389-10258-3
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)». Краткое содержание книги:
Майкл Кэрни, гениальный ученый, разработчик квантовых компьютерных систем и по совместительству – серийный убийца. Когда-то он увидел Вечность и не смог развидеть.
Серия Мау Генлишер – пилот K-рабля «Белая кошка», уникального аппарата, созданного при помощи инопланетных технологий. Когда-то она увидела звездолет и возмечтала стать отважным капитаном. И теперь она – единое целое со своей «Кошкой», наполовину обесчеловеченное.
Эд Читаец – неутомимый путешественник, истоптавший Галактику вдоль и поперек, ныне пленник виртуальной реальности, чей разум настойчиво осаждают странные видения.
Разбросанные во времени и пространстве, эти судьбы прихотливо переплетаются во вселенной, законы которой больше похожи на правила игры, которые при желании можно нарушить. Великолепная космическая опера, сдобренная мистическим триллером и гангстерским боевиком, завораживающая и пугающая, как голос иного мира, затягивающая, как черная дыра.
Язон погълна първата порция без разредител и веднага мина в настъпление.
— А ти, Морган, винаги ли говориш истината?
Пиратът се замисли за секунда, а после гръмко се разсмя.
— Боже Господи, аз се старая никога да не я казвам!
— Ето, виждаш ли — подхвана Язон. — А аз съм играч. Хитростта е главното ми оръжие. Как бих могъл инак да измъкна от коварния сър Роджър за местонахождението ти? Просто трябваше само да му обещая помощ и толкова. Само така се успява. И както изглежда, така и се получи. Но в действителност това е пълно безумие — да ти отнема добитите от теб пари и да ги връщам на онзи мошеник. Ти си ги спечелил честно в бой, а той бавно, но сигурно краде собствения си народ и туристи без късмет. Нима си мислиш, че представата ми за справедливост е толкова примитивна, както прозвуча в специалното ми изложение за Уейн? Аз съм играч, Хенри, запомни го!
— Ами ако в момента Уайн слуша думите ти? — запита лукаво Морган.
— Не мога да си представя как е възможно, но дори и да слуша, ще е повече от чудесно — отвърна Язон без да се замисля, като с удоволствие забеляза повдигнатите в изумление вежди на врелия пират. — Нима не разбираш? Та нали Уейн в този случай окончателно ще се обърка за намеренията ми? А когато съперниците ми се объркват, аз печеля.
Морган наля втората чаша и се приготви да слуша по-нататък. Събеседникът явно предизвкваше у него все по-голям интерес. Трябва да развивам успеха, отбеляза си ликуващо Язон.
— Преди доста години издрусах Касилия с три милиарда — напомни Язон. — Не бяха петнайсет, разбира се, но пак бива. По-късно се опитаха да ме убият. Няма за какво да горим от любов един към друг. Ако си правил справки за мен, значи, трябва добре да знаеш какви са отношенията ми със закона. Да, аз повече не играя в казина. За мен вече това са дребни игри. Но аз например мога да играя на война, ако залозите са достатъчно високи. Земните хора ми платиха добре, и аз заедно с приятелите ми разбихме тогава Звездната ти Орда.
— Това не е моята Орда — възрази Морган. — Просто се бях присъединил за кратко време към тях. Бях още млад и глупав, а те изобщо бяха пълни идиоти. Нападаха безразборно всички и се хвърляха срещу всяка стена, която им се изпречеше, като диви зверове. Бяха прекалено амбициозни. Бяха обречени да загубят. Да вървят по дяволите, Язон. Ти с какво се занимаваш сега?
— О, сега вече играя само на едро. Няма да ти разказвам за операциите си от последните години. Бяха прекалено мащабни. Боя се, че въображението ти не може да смели такива числа. И забележи, че само един много тесен кръг лица е посветен във факта, че именно аз съм разработил сценариите на множество широко известни събития. («Ха така, хвърляй колкото можеш повече прах в очите му, окуражаваше се Язон. Колкото може повече страшни тайни и самоувереност, преминаваща в наглост. Май се получава!») Изкарах страшно много пари. На няколко планети притажавам реалната власт. Но вече и това ми се струва малко. Разбираш ли, Хенри? Животъ изведнъж ми се стори до смърт скучен и еднообразен. Размахът ми е недостатъчен, дързостта недостига, полетът на фантазията е слаб. Затова и тръгнах да търся сериозен сериозен съобщник. И изборът падна върху теб, естествено. Съберем ли силите и на двама ни, Хенри, нищо и никой няма да може да ни се опре, и тия петнайсет жалки милиарда ще ти се струват шепа жълти стотинки. Цяла Касилия ще стане наша! Вярваш ли ми, Хенри?
Язон очевидно беше попрехвърли мярката с последната фраза, защото Морган цинично се разсмя.
— Ох, Язон, ще ме скъсаш от смях, звездни романтико! — Той вече буквално се давеше от смях. — Аз вече от незапомнени времена не хващам вяра никому! И в нищо не вярвам! Не трябва да се вярва! Могат да вярват само абсолютните идиоти. Но! — той изведнъж стана сериозен. — Ти си ми нужен, Язон. И каквото и да се опитваш да внушиш на мен, на Роджър или на себе си пред огледалото, отсега нататък ще работиш само за нашата команда. Така стоят нещата.
— Наистина ли? — възкликна Язон с неподправена радост. — Знаех си, че ще можем да разчитаме един на друг.
— Не, Язон, още нищо не си разбрал — охлади Морган чрезмерната му радост. — Ще работиш за нас не така, както ти искаш, а както аз ти кажа. Тепърва ще го мисля как точно ще работиш, щото хич не е проста тая задача. Главорези с точни мерници и стоманени юмруци си имам предостатъчно. Да използвам и теб за такава цел ще е абсолютно нерентабилно, повече от глупаво. Ти си ми далеч по-интересен като мислителен апарат. Нали си казал истината на Уейн: всички наши мозъци накуп не могат да се сравнят с едничкия твой. Сега обаче тази глава също е наша. Да, аз не вярвам на думи. На никакви думи. И теб ще те проверим на дело. И това ще стане много скоро.