Окото на света

— Това пък откъде се взе? — попита младежът. — От някой амбулант ли си го купил? Колко струваше?

Трам бавно извади оръжието от ножницата и светлината от огнището затанцува по блестящото острие. Нямаше нищо общо с простоватите, груби мечове на търговските охранници, които Ранд беше виждал. Нямаше и скъпоценни камъни и злато, но въпреки това оръжието му се стори величествено. На острието, съвсем леко закривено и заострено само от едната страна, имаше още една чапла, ецвана надлъжно в стоманата. Къси, завити пера, оформени така, че да наподобяват сърмени ширити, предпазваха дръжката. Оръжието изглеждаше крехко, сравнено с грубите мечове на охраната на изкупвачите — повечето от тях бяха двуостри, достатъчно дебели, за да се разсече с тях дърво.

— Имам го отдавна — отвърна Трам. — От едно много далечно място. И платих твърде много за него. Майка ти не одобри тази моя покупка, но тя винаги е била по-благоразумна от мен. Все настояваше да се отърва от него и аз неведнъж съм си мислил, че е права и че просто трябва да го махна.

Пламъците, играещи по острата стомана, я правеха да изглежда като огнена. Ранд пристъпи към баща си. Често си беше мечтал да има меч.

— Да го махнеш ли? Как може човек да махне такъв меч?

Трам изсумтя.

— Няма много полза от него, когато пасеш овце. Нито пък можеш да изореш нива или да ожънеш ечемика. — Той замълча и за дълго се загледа в оръжието, сякаш се чудеше какво ли прави това нещо в ръката му. Най-сетне въздъхна тежко. — Но ако не ме е обзело твърде мрачно настроение, или ако късметът ни излезе лош, може би след няколко дни ще се радваме, че съм го кътал в скрина под кревата. — Той плавно пъхна оръжието в ножницата му и отри с гримаса ръце в ризата си. — Гозбата май е готова. Ще я сипя, докато ти приготвиш чая.

Ранд кимна и се пресегна за кутията с чай на близкия рафт, макар че му се щеше да научи повече. Защо му е потрябвало на баща му да си купи меч? Не можеше дори да си представи. И откъде ли беше дошъл Трам с това оръжие? От колко ли далече? Не знаеше никой да е напускал Две реки; е, само малцина. Понякога се беше замислял бегло, че баща му трябва да е пътувал в странство — майка му беше чужденка… но меч? Имаше да го пита за много неща, след като седнеха край масата.

Докато сваляше кипящата вода от куката, вратата се разтърси от тежък удар.

— Трябва да е някой от съседите — промълви той колебливо. — Сигурно господин Доутри е дошъл да поиска нещо на заем…

Но фермата на Доутри, най-близкият им съсед, беше на цял час път оттук, дори денем, а и Орен Доутри, колкото и безсрамен да беше в просенето да му заемат какво ли не, едва ли щеше да напусне дома си в такава тъмнина.