Планетата на Шекспир
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планетата на Шекспир». Краткое содержание книги:
Хортън я изгледа със съмнение.
— Шансовете ми се струват малки. Досега попадала ли си някога на място, на което вече си била?
— Още не — призна тя.
— И колко сте? В екипа, имам предвид.
— Не съм сигурна. Те постоянно присъединяват нови участници. Набират ги от доброволци и ги включват в работата. Задачата, която вършим, е един вид патриотично дело. Дотолкова, разбира се, доколкото някои от нас са патриоти. Убедена съм, че думата не означава същото, което е означавала едно време.
— Как изпращате информацията си обратно в базата? В щаба ли? Или там, където се иска да я предадете? Тоест, ако изобщо получите някаква информация.
— Изглежда, не разбираш — отвърна тя. — Някои от нас — може би много от нас — никога няма да се завърнат, независимо със или без информация. Знаехме го, когато се захванахме с работата, знаехме, че сме обречени. — Звучи така, сякаш няма особено значение. — О, има значение, наистина. Поне за мен. Но работата е по-важна. Не разбираш ли колко е важна? Чест е да те допуснат да търсиш. Не всеки може да отиде. Съществуват изисквания, на които всеки от нас трябва да отговаря, преди да бъде приет.
— Като например пет пари да не дава, ако никога не се завърне у дома отново.
— Не е така — каза Илейн, — а чувство за собствената си значимост, което да е достатъчно силно, за да те поддържа, където и да си, независимо в какво положение можеш да попаднеш. Да не е нужно да си у дома, за да бъдеш такъв, какъвто си. Да можеш да се оправяш сам. Да не зависиш от определена околна среда или връзка. Разбираш ли?
— Мисля, че започва да ми се прояснява.
— Ако успеем да изработим карта на тунелите, ако установим връзките между различните тунели, тогава те биха могли да се използват разумно. Не просто да влизаме слепешката в тях, както трябва да го правим сега.
— Но Хищника ги е използвал. Както и Шекспир.
— Казваш, че трябва да се избере цел на придвижването, дори и да не се знае каква може да е тя.
— Могат да се използват и без избор на цел. Можеш, с изключение на тунела на тази планета, просто да влезеш в тях и да отидеш където те отведат. При такива условия, тунелите наистина са произволни. Предположението ни е, че ако не се избере цел, се използва пресметната случайност, нещо като предварително заложена случайност. Никои трима пътници, може би никои двама от сто пътници, които използват тунелите по подобен начин, няма да пристигнат на едно и също място. Смятаме, че това е средство, което е предвидено за обезкуражаване на лица, които влизат без разрешение в тунелите.
— А тези, които са построили тунелите?
Илейн поклати глава.
— Никой не знае. Нито кои са били, нито откъде са дошли, нито как са изградили тунелите. Нямаме никаква представа за принципите, заложени в основата им. Някои хора мислят, че конструкторите им все още живеят някъде в галактиката и че отделни части от тунелите продължават да се използват. Това, с което разполагаме тук, са изоставени секции от тунелните системи, част от древна транспортна система, от която вече няма нужда. Като изоставен кът, който вече не се използва, защото води към места, където никой не желае сега да ходи, места, чийто смисъл да бъдат посетени отдавна е изчезнал.
— Има ли някакви следи, които да подсказват какви същества са били строителите?
— Малко — отговори тя. — Намерих изображения, картини, релефи, гравюри. В стари сгради, на стени, върху глинени съдове. Изображенията са на множество разнообразни форми на живот, но, изглежда, че една особена форма на живот винаги присъства.
— Почакай малко — рече Хортън. — Стана от купа дърва и отиде в къщата на Шекспир, след което се върна с бутилката, която бе открил предишния ден, и и я подаде.
— Като тази бутилка ли? — попита той.
Тя бавно завъртя бутилката, после спря и постави пръст върху нея.
— Ето тази — каза Илейн.
Пръстът и сочеше съществото, което стоеше в кутията за чай.
— Лошо е нарисувана — продължи тя. — И под различен ъгъл. При други изображения могат да се видят повече подробности от тялото. Тези неща, които стърчат от главата му…
— Приличат на антени, които жителите на Земята са използвали в миналото, за да уловят сигналите с телевизионните си приемници — предположи Хортън. — А могат да представляват и корона.
— Антени са — заяви Илейн. — Биологични антени, сигурна съм. Навярно някакъв вид сетивни органи. Главата тук прилича на топка. Навсякъде, където съм я виждала, все е като топка. Без очи, без уши, без уста, без нос. Може би нямат нужда от тях. Антените могат да им дават цялата сетивна информация, която им е необходима. Главите им може да не са нищо повече от топки, основа, към която да се закрепят антените. Ами опашката. Тук не се вижда, но опашката е рунтава. Останалата част от тялото или поне това, което съм могла да различа върху други изображения, попаднали пред очите ми, винаги е била неясна по отношение на подробностите — нещо като стилизирано тяло. Не можем да сме сигурни, че те наистина са изглеждали така, разбира се. Възможно е всичко това да е просто един символ.