Планетата на Шекспир
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планетата на Шекспир». Краткое содержание книги:
— Намираме се в капан — обади се Хищника, — ако проклетото табло не може да се оправи.
— Сигурно мога да помогна — предложи Илейн.
— Ако можеш — рече Хищника, — моля те да направиш всичко, което е по силите ти. Имах надежда, че ако тунелът не бъде поправен, ще мога да се кача на кораба с Хортън и робота, но премислих и това не ми изглежда възможно. Този сън, за който говорите, това замразяване ме плаши. Не искам да бъда замразен.
— И ние се безпокояхме за това — каза му Хортън.
— Никодим разбира от замразяване. Има превъпъл на специалист по анабиозен сън. Но той знае как да замразява само хора. Ти може би си различен — с различна физиология. Няма как да определим физиологията на тялото ти.
— Значи е изключено — реши Хищника. — Значи тунелът трябва да се поправи.
— Не изглеждаш твърде разстроена — рече Хортън на Илейн.
— О, предполагам, че съм разстроена — отвърна тя. — Но моят народ не роптае срещу съдбата. Приемаме живота такъв, какъвто е. Добър и лош. Знаем, че ще има и от двете.
Като свърши да яде, Хищника се изправи и избърса с ръце кървавата си муцуна.
— Сега отивам на лов — обяви той. — Да донеса прясно месо.
— Почакай да се наядем — предложи Хортън — и аз ще дойда с теб.
— По-добре недей — възпротиви се Хищника. — Ще изплашиш дивеча.
Той тръгна, после се обърна пак назад.
— Можеш да сториш нещо друго — рече той. — Можеш да изхвърлиш старото месо в езерото. Но си запуши носа, докато го правиш.
— Ще се оправя — каза Хортън.
— Добре тогава — отвърна Хищника и тръгна с големи крачки на изток по пътеката към изоставеното селище.
— Как се спогаждате с него? — попита Илейн. — И в действителност какво е той?
— Чакаше ни, когато кацнахме — обясни Хортън. — Не знаем какво е. Каза, че е бил хванат в капан тук заедно с Шекспир…
— Шекспир, ако се съди по черепа, е човек.
— Да, но за него знаем повече, отколкото за Хищника. Въпреки че не е изключено да можем да научим и още. Носел е томче с пълните съчинения на Шекспир и е изпълнил книгата със свои записки, надраскани по полетата и в края на страниците. Навсякъде, където е имало празно място.
— Чел ли си някои от тези записки?
— Част от тях. Има още много за четене.
— Месото е готово — обади се Никодим. — Има само една чиния и само един прибор. Нали не възразяваш, Картър, ако ги дам на госпожицата?
— Съвсем не — отговори Хортън. — Ще се справя и с ръцете си.
— Добре тогава — рече Никодим. — Отивам при тунела.
— Веднага, щом се нахраня — каза Илейн, — ще намина да видя как върви работата.
— Надявам се, че ще го сторите — каза роботът. — Не знам откъде да започна.
— Много е просто — заяви Илейн. — Има две табла, едното е по-малко от другото. Малкото управлява силовото поле върху по-голямото, което е контролното табло.
— Но таблата не са две — възрази Никодим.
— Трябва да са две.
— Е, добре, не са. Там има само едно със силово поле над него.
— Тогава това означава — заключи Илейн, — че не става дума просто за повреда. Някой е затворил тунела.
— И на мен ми мина тази мисъл — обади се Хортън. — Затворен свят. Но защо трябва да е затворен?
— Надявам се рече Никодим, — да не разберем причината. — Той взе кутията с инструментите и потегли.
— О, това е вкусно! — възкликна Илейн. Изтри мазнината от устните си. — Народът ми не яде месо. Въпреки че познаваме такива, които го ядат, и ги презираме, защото това е признак на варварство.
— Тук всички сме варвари — изкоментира кратко Хортън.
— Каква е тази история със студения сън и Хищника?
— Хищника мрази тази планета. Иска да се махне от нея. Ето защо желае толкова много тунелът да се отвори. Ако тунелът не може да се отвори, би искал да замине с нас.
— Да замине с вас? О, да, имате кораб. Или нямате?
— Имаме. Там в равнината.
— Където и да е.
— Само на няколко километра оттук.
— Значи ще си тръгнете. Мога ли да попитам накъде ще се отправите?
— По дяволите, ако имам представа — рече Хортън. — Това е работа на Кораба. Кораба казва, че не можем да се върнем на Земята. Пътували сме твърде дълго, както изглежда. Кораба казва, че ще сме негодни за нищо, ако се върнем. Че няма да ни искат, че ще ги затрудняваме. А след казаното от теб предполагам, че няма никакъв смисъл да го нравим.
— Кораба забеляза Илейн. — Говориш за кораба, сякаш е човек.
— Да, в известен смисъл това е така.
— Смешно е. Разбирам, че след такъв дълъг период сте развили чувство на привързаност към него. Хората обикновено са одушевявали машините, инструментите, оръжията си, но…
— По дяволите — прекъсна я Хортън, — ти не разбираш. Кораба наистина е човек. В действителност трима. Три човешки мозъка…