Планетата на Шекспир
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планетата на Шекспир». Краткое содержание книги:
Тя протегна мазната си ръка и хвана неговата.
— Кажи го отново — рече тя. — Кажи го съвсем бавно.
— Три мозъка — повтори Хортън. — Три мозъка от три различни индивида. Свързани с кораба. Теорията беше…
Илейн пусна ръката му.
— Значи е вярно — промълви тя. — Не е било легенда. Наистина е имало такива кораби.
— Естествено, че е имало. Бяха много. Не знам колко.
— Споменах по-рано за легендите — каза Илейн. — Че не може да се определи разликата между легенда и историческа истина. Че човек не може да е сигурен. А това бе една от легендите — кораби, които са били отчасти хора, отчасти машини.
— Нямаше нищо чудно — обясни Хортън. — О, да, предполагам, че е било чудо от друга гледна точка. Но отговаряше на нашия тип техника — сливане на механичното и биологичното. Беше в рамките на възможното. Беше приемливо, на фона на техническите тенденции на епохата.
— Легенда, която оживява — рече тя.
— Чувствам се малко смешен, като ми се прикачи етикетът легенда.
— Добре, не точно ти — отстъпи Илейн, — но все пак цялата история. Струваше ни се невероятна, едно от този тип неща, в които не можеш наистина да повярваш.
— Ти спомена обаче, че са били намерени по-добри начини.
— Различни начини — поясни тя. — Кораби, които летят по-бързо от светлината, основани на нови принципи. Но разкажи ми за себе си. Ти не си единственият човек на борда, разбира се. Не биха изпратили кораб само с един човек.
— Имаше още трима, но те са умрели. При авария, както ми казаха.
— Казаха ти? Ти сам не знаеш ли?
— Бях в студения сън — отвърна той.
— В такъв случай, ако не успеем да поправим тунела, на борда има място.
— За теб — каза Хортън — и за Хищника също, предполагам, ако сме изправени пред избора дали да го вземем, или да го оставим тук. Няма да крия от теб обаче, че не се чувстваме напълно спокойни с него. А освен това съществува проблемът с физиологията му.
— Не знам — отвърна тя. — Ако нищо друго не може да се направи, предполагам, че по-скоро бих тръгнала с вас, отколкото да остана тук завинаги. Планетата не изглежда очарователна.
— И аз имам такова чувство — добави Хортън.
— Но това би означавало да зарежа работата си. Сигурно се чудиш защо дойдох през тунела.
— Не ми остана време да те попитам. Каза, че картографираш. В крайна сметка то си е твоя работа.
Тя се засмя.
— Няма нищо тайно в това. Нищо тайнствено. Ние сме екип, който прави карта на тунелите — или поне се опитва.
— Хищника ни каза обаче, че те работят наслуки.
— Така е, защото той не разбира нищо от тях. Много неинформирани същества сигурно ги използват и за тях естествено те са произволни. Роботът спомена, че тук има само една кутия.
— Правилно — каза Хортън. — Една-единствена продълговата кутия. Прилича на командно табло. С някакво покритие отгоре и. Никодим мисли, че покритието може да е силово поле.
— Обикновено са две — обясни Илейн. — За да избереш целта на пътуването си, задействаш първата кутия. Това става, като поставиш три пръста в три дупки и натиснеш бутоните за включване. Тогава твоето така наречено силово поле изчезва от таблото за избор. После натискаш бутона за целта. Изваждаш пръстите си от първата кутия и защитното поле се появява отново върху таблото. За да използваш командното табло, трябва да задействаш първата кутия. След като си избрал целта си, минаваш през тунела.
— Но как разбираш къде отиваш? На командното табло има ли знаци, които да ти подскажат кой бутон да натиснеш?
— Там е номерът — рече тя. Няма означения за целите на пътуване и не знаеш къде отиваш. Предполагам, че тези, които са построили тунелите, са имали някакъв начин да разберат къде отиват. Може да са имали система, която да им е позволявала да избират правилните цели, но даже и да е така, не сме успели да я открием.
— Значи натискате бутоните на тъмно.
— Идеята е — продължи Илейн, — че макар да има много тунели и много цели на пътуване за всеки от тях, нито тунелите, нито целите им могат да са безкрайни. Ако пътуваш достатъчно дълго време, все някой от тунелите трябва да те върне на място, на което си бил преди, и ако пазиш точно описание за бутона, който си натиснал на всяко табло край всеки тунел, по който си минал, и ако достатъчно хора като теб правят това, като всеки оставя бележка за свръзка на всяко табло, преди да влезе в следващия тунел, така че, ако някой друг от групата мине по същия път… Обяснявам ти го лошо, но разбираш как след много опити и грешки могат да бъдат определени няколко връзки между тунели и командни табла.