Планетата на Шекспир
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планетата на Шекспир». Краткое содержание книги:
— Това е най-странната ситуация, която съм срещала — каза тя. — Човек и неговият робот си говорят на стария език. Един хищник, който също го говори, и човешки череп, закован над вратата. Двамата трябва да сте от някоя от изостаналите планети.
— Не — рече Хортън, — идваме от самата Земя.
— Но това е невъзможно — протестира тя. — Вече никой не е от Земята. А се съмнявам също, че дори там се говори старият език.
— Обаче ние сме оттам. Напуснахме Земята през годината…
— Никой не е напускал Земята от повече от хиляда години — прекъсна го Илейн. — Сега Земята не разполага с база за далечни пътувания. Нека да видим с каква скорост сте се движили?
— Почти със скоростта на светлината. Няколко пъти сме спирали тук-там.
— А ти? Вероятно си спал?
— Разбира се, че съм спал.
— При скорост, близка до светлинната — разсъждаваше тя, — няма начин да се пресметне. Знам, че навремето са правели изчисления, но те са били в най-добрия случай груби приближения, а човешката раса не е пътувала достатъчно дълго със скоростта на светлината, за да стигне до някакво вярно определяне на ефекта при разширяване на времето. Само няколко звездни кораба, летящи със скоростта на светлината или с по-малка, са били изпратени в космоса и малко от тях са се върнали. Но преди да се завърнат, вече е имало по-добри системи за далечни пътешествия. Междувременно Старата Земя е била изпаднала в катастрофална икономическа криза и ситуация на война — не на една всепоглъщаща война, а на множество жестоки малки войни — и в този процес земната цивилизация на практика е била унищожена. Старата Земя все още е там. Населението, останало на нея, може би отново нараства. Никой, изглежда, не знае, никой в действителност не се интересува, никой никога не ходи на Старата Земя. Виждам, че не ви е известно нищо от казаното.
— Нищо — поклати глава Хортън.
— Това означава, че сте били на някой от онези светлинни кораби.
— На един от първите — поясни Хортън. — През 2455 година. Или някъде тогава. Може би от началото на двадесет и шести век. Не знам точно. Бяхме вече в студения сън, после е имало закъснение.
— Били сте в положение на готовност.
— Предполагам, че така се нарича.
— Не сме абсолютно сигурни — каза Илейн, — но мислим, че сега сме 4784 година. На практика няма увереност. Някак си историята се е объркала цялата. Човешката история, искам да кажа. Съществуват много други истории, освен тази на Земята. Имало е период на безредие. После ера на разпръсване из космоса. След като е бил намерен разумен начин за пътуване в космоса, вече никой, който е можел да си позволи заминаването, не е останал на Земята. Не е било нужно голямо аналитично умение, за да се разбере какво става на Земята. Никой не е искал да попадне в мелницата. За твърде много години няма достатъчно записи. Тези, които са останали, може да са неверни, други са били изгубени. Както можете да си представите, човешката раса е изпадала от една криза в друга. Не само на Земята, но и в космоса. Не всички колонии са оцелели. Някои са оцелели, но по-късно, по една или друга причина не са успели да установят контакт с останалите колонии, така че са били считани за изгубени. Някои и сега се смятат за изгубени — изгубени или мъртви. Хората са тръгнали в космоса във всички посоки — повечето от тях без всякакви планове, с надеждата, че след време ще намерят планета, на която да се заселят. Те са се впуснали не само в космоса, но и във времето също, а никой не е разбирал естеството на времето. Все още не го разбираме. При тези условия би било лесно да се спечелят или да се изгубят век или два. Така че не искайте да се закълна в това, коя година сме. Нито в историята. Тя е още по-неясна. Нямаме история, а легенди. Някои от легендите навярно са история, но не можем да сме сигурни кои от тях са история и кои не.
— А ти по тунела ли дойде?
— Да. Аз участвам в екип, който прави карта на тунелите.
Хортън погледна към Никодим, който клечеше край огъня и наблюдаваше печащите се пържоли.
— Каза ли и? — запита Хортън.
— Нямах възможност — отговори Никодим. — Тя не ми даде никаква възможност. Беше толкова възбудена, че говоря това, което тя нарича „стария език“.
— Какво да ми каже? — попита Илейн.
— Че тунелът е затворен. Че не работи.
— Но той ме доведе тук.
— Довел те е тук. Но няма да те отведе обратно, Развален е. Работи само в едната посока.
— Но това не е възможно. Има табло за управление.
— Знам за контролното табло — обърна се към нея Никодим. — Работя върху него. Опитвам се да го поправя.
— И как върви?
— Не много добре — отвърна Никодим.