Планетата на Шекспир

Никодим посочи с показалеца нагоре към черепа. — Запознайте се с Шекспир — рече той — или с това, което е останало от него.

Тя погледна в посоката, указана от показалеца му.

— Какво очарователно варварство! — плесна отново тя с ръце.

— Да, нали? — отвърна Хортън.

Лицето и бе слабо до такава степен, че личаха костите, но с аристократичен израз. Сребърната и коса бе пригладена назад и стегната в малка опашка на врата. Пригладената назад коса караше костите на лицето и да изпъкват още повече. Очите и бяха проницателно сини, а устните тънки, без никакъв цвят и без следа от усмивка.

Дори когато пляскаше радостно с ръце, не се усмихваше. Хортън се запита дали изобщо можеше да се усмихва.

— Имате странни спътници — рече тя на Хортън.

Хортън се огледа. Хищника се бе показал на вратата. Приличаше на неоправено легло. Протегна се, като вдигна ръцете си високо над главата. Прозя се и зъбите му блеснаха в целия си разкош.

— Ще ви направя закуска — обяви Никодим. — Гладна ли сте, госпожице?

— Ужасно — отговори тя.

— Имаме месо — обади се Хищника, — обаче не е прясно убито. Бързах да ви поздравя с добре дошла в нашия малък лагер. Аз съм Хищника.

— Но хищник е обозначение — възпротиви се тя. — Класификация. Не е име.

— Той е хищник и се гордее с това — обясни Хортън.

— Той така се представя.

— Шекспир ми даде това име — рече Хищника. — Имам друго име, но то е без значение.

— Казвам се Илейн — представи се тя — и се радвам да се запознаем.

— Името ми е Хортън — каза Хортън. — Картър Хортън. Може да ме наричате с едното или с другото, или с двете.

Той се измъкна от спалния чувал и се изправи на краката си.

— Хищника каза „месо“ — рече Илейн. — Възможно ли е да говори за плът?

— Точно това има предвид — отговори Хортън.

Хищника се потупа по гърдите.

— Месото е добро за вас — каза той. — Подхранва кръвта и костите. Подсилва мускулите.

Жената потрепери леко.

— Само месо ли имате?

— Може да приготвим нещо друго — предложи Хортън. — Консервирана храна. Главно обезводнена. Не е много вкусна.

— О, по дяволите — каза тя. — Ще ям месо с вас. Не съм го правила през всичките тези години само от предразсъдъци.

Никодим, който бе влязъл в къщата на Шекспир, сега излезе от нея. В едната си ръка държеше нож, а в другата къс месо. Отряза от него едно голямо парче и го подаде на Хищника. Хищника приклекна на задните си крака и започна да го разкъсва, като кръвта се стичаше по муцуната му.

Хортън забеляза ужаса, изписан по лицето и.

— Нашето ще го опечем — рече той. Отиде до един куп дърва за горене и седна отгоре му, като потупа мястото до себе си. — Ела тук. Никодим ще се оправи с готвенето, което ще отнеме известно време. — После се обърна към Никодим: — Нейното го опечи по-добре, докато аз го искам по-сурово.

— Ще започна с нейното — отвърна Никодим.

Илейн се приближи колебливо до купа дърва и седна до Хортън.