Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Наистина не сме решили все още накъде да се отправим.
— Дон Орландо. Той е вашият човек. — Дерек Дън завъртя стола си и обърна към Том едрото си изпотено лице. — Но… Да кажем, че малко ми е изтънял джобът — чакам хонорар по пощата, знаете как е… Та се питах дали бихте уредили сметката.
15.
Седнал вдървено пред компютърния екран, заобиколен от ламперията от черешово дърво, Люис Скиба внимателно следеше как се продават акциите на „Лемпе-Денисън Фармасютикълс“ на нюйоркската фондова борса. Инвеститорите продаваха агресивно целия ден, и сега акциите се търгуваха за малко над десет долара. Докато наблюдаваше, цената падна с още осмина пункт до точно десет. Не му се искаше да види как ще слезе под десет долара, затова се отдръпна от екрана. Очите му се извиха към дървения панел, зад който криеше онзи кехлибарен „Макалан“, но беше още твърде рано за него. Прекалено рано. Сега се нуждаеше от ясна глава за разговора.
Носеха се слухове, че работата с флоксатана се е закучила в Комисията по лекарствата. Дребните акционери продаваха бясно — бяха се скупчили на борсата като гмеж от червеи върху труп. Двеста милиона долара за развойни разходи бяха изгърмели заради това лекарство. „Лемпе“ работеше с най-добрите медицински изследователи и учени от три университета в Айви лийг. Контролната група „слепи“ тестове, в които нито оценителят, нито обектът на изследване знаеха кои параметри се контролират, бяха замислени много хитро, резултатите бяха така фризирани, зализани и нагласени, че да изглеждат по възможно най-убедителния начин. Бяха се погрижили и приятелите им от Комисията да са хранени и поени до изнемога, но както вървяха нещата, нищо не можеше да спаси флоксатана. И нямаше значение как са напудрили резултатите, флоксатанът си беше провал. И ето го сега, седнал върху шест милиона акции на Лемпе, от които не можеше да се отърве — случката с Марта Стюарт още беше твърде прясна — както и с два милиона „хартиени“ опции, толкова неизползваеми, че бяха по-безполезни и от тоалетната хартия в мраморната му баня.
Най-много от всичко на тоя свят Скиба ненавиждаше дребните акционери. Те бяха хищниците, червеите, лешоядите на пазара. Какво ли не би дал да види как пазарът се обръща срещу тях и акциите на „Лемпе“ започват да се покачват отново; би се наслаждавал на паниката им, докато се силят да покрият позициите си. Би се опивал при мисълта за всичките онези маргинални обаждания, които щяха да се получават. Щеше да е прекрасно! А когато сложеше ръка на Кодекса и направеше съобщението, това прекрасно нещо щеше да се случи. Щеше да изпържи дребните акционери толкова лошо, че щяха да минат месеци, та дори и години, преди да посмеят да се върнат.
Откъм телефона му върху бюрото дойде лека вибрация. Той погледна часовника си. Разговорът по сателита беше точно по разписание. Наистина мразеше да говори с Хаузър; ненавиждаше този човек и принципите му. Но се налагаше да прави сделки с него. Хаузър беше настоял „да го държи в течение“. И макар, че Скиба проявяваше практицизъм като изпълнителен директор, в този случай се бе поколебал. Беше по-добре някои неща да си останат на тъмно. Но в края на краищата се съгласи, главно за да предпази Хаузър да направи нещо глупаво или незаконно. Когато вземеше Кодекса, го искаше чист.
Той вдигна слушалката:
— Скиба на телефона.
До слуха му достигна гласът на Хаузър. Както обикновено, частният детектив не се разпростря в любезности и започна направо:
— Максуел Бродбент е преминал река Патука с група индианци. По следите им сме. Все още не знаем накъде са се отправили, но предполагам, че е някъде към вътрешните планини.
— Някакви проблеми?
— Един от синовете, Върнън, е натоварил оръжие и се движи пред нас по реката. Струва ми се, че джунглата може да се погрижи и да разреши проблема ни.
— Не разбирам.
— Наел е двама пияни водачи от Пуерто Лемпира и със сигурност ще се изгубят в блатото Миамбар. Малко вероятно е да видят отново слънцето.
Скиба преглътна. Беше получил много повече информация, отколкото би искал.
— Вижте, господин Хаузър, просто се придържайте към фактите и оставете другите да правят заключения.
— Имахме незначително затруднение с другия от синовете, Том. Помъкнал е жена със себе си, аспирантка по етнофармакология от Йейл.