Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Те се спуснаха надолу по насипа, за да погледнат отблизо. Сали забеляза, че на три от лодките в задната част бяха закрепени двигатели от по шест конски сили. Четвъртата, по-голяма и по-тежка, се кипреше с осемнайсет коня.
— Това тук явно е местната гордост — каза Сали, сочейки го. — Точно като за нас.
Том се огледа. Мястото изглеждаше пусто.
— Виж, там има някого — Сали посочи към бамбуковия заслон, петдесетина ярда по-надолу. Близо до купчина празни тенекиени гюмове пушеше слаб огън. А в провесения между две дървета хамак, скрит в сянката, спеше мъж.
Тя се приближи:
— Hola!
Мъжът отвори мързеливо едното си око:
— Si?
— Искаме да говорим с някого за наемането на лодка — продължи тя на испански.
С недоволно мърморене и сумтене той седна в хамака, почеса главата си и се ухили:
— Аз говоря добре американски. Да говорим на американски. Някой ден ще отида в Америка.
— Това е чудесно. Искаме да отидем в Пито Соло — каза Том.
Мъжът кимна, прозя се и се почеса отново.
— Добре. Ще ви взема.
— Бихме искали да наемем лодката. Онази, с осемнайсетте конски сили.
Той поклати глава.
— Онази глупава коруба.
— Не ни интересува дали е глупава — прекъсна го Том. — Точно такава искаме.
— Ще ви взема на моята лодка. Онова нещо е на военните. — Той протегна ръка: — Ще си вземете ли бонбон?
Сали премести в другата си ръка чантата, която си бе купила по-рано специално за пътуването.
Лицето на мъжа се разля в усмивка. Той пъхна сухата си ръка в кесийката, извади няколко бонбона, разви ги и ги пъхна всичките в устата си. Бузата му се изду.
— Bueno — произнесе той с глух глас.
— Бихме искали да потеглим утре сутрин — погледна го Том. — Колко време отнема пътуването?
— Три дни.
— Три дни? Мислех, че е четиридесет-петдесет мили.
— Нивото на водата пада. Може би ще се затлачи. Лодката трябва да се кара с пръти. Тинята е много. Не може да се използва двигателя.
— Тиня? — попита Том. — А какво ще кажете за кандируто?
Мъжът го погледна объркано.
— Не се тревожи, Том — каза Сали, — ще си облечеш дебело бельо.
— А, si! — засмя се мъжът. — Любимата история на гринговците. Кандиру. Аз всеки ден плувам в реката и все още „патрондашът“ ми си е на мястото. И да ви кажа, работи добре! — Той полюшна предизвикателно ханш, намигайки на Сали.
— Спестете си подробностите — прекъсна го тя.
— Значи са ни излъгали за рибата? — вдигна вежди Том.
— Не, истина е. Но за да стане такова нещо, първо трябва да сте пикали в реката. Това същество надушва мириса на урина, насочва се към вас и хоп! Ако не пикаете по време на плуването, няма да имате никакви проблеми.
— Някой да е минавал оттук напоследък? Имам предвид някакви гринговци.
— Si. Имахме много работа. Миналия месец дойде един бял мъж с много сандъци, придружаваха го индианци от планините.
— Какви индианци? — попита Том възбудено.
— Истински индианци от планините, какви други? — Мъжът изглежда се раздразни.
— Откъде са взели лодки?
— Носеха много чисто нови канута от Ла Сеиба.
— Върнаха ли ги?
Мъжът се ухили, разтърка пръсти в известния по цял свят жест и протегна ръка. Сали сложи в нея петдоларова банкнота.
— Не, не са. Хората, които тръгнаха по реката, не са се връщали.
— Да е минавал някой друг?
— Si. Миналата седмица се появи Исус Христос с няколко пияни гида от Пуерто Лемпира.
— Исус Христос? — погледна го Сали.
— Да, Исус Христос с дълга коса, роба и сандали.
— Това трябва да е бил Върнън — усмихна се Том. — С някого друг ли беше?
— Да. Със Свети Петър.
Том завъртя очи.
— Друг някой?
— Si. След тях дойдоха двама гринговци с дванайсет моряка в две канута, също от Ла Сеиба.
— И как изглеждаха?
— Единият беше много висок, пушеше пура, сърдит. Другият — доста по-нисък, с четири златни пръстена.
— Филип — каза Том.
Спазариха се набързо за лодка до Пито Соло и Том му даде десетдоларова предплата.
— Тръгваме утре щом се съмне.
— Bueno! Ще бъда готов.