Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Когато се върнаха към казармите, които трябваше да минат за хотел, бяха изненадани от вида на паркирания отпред военен джип с един офицер и двама войници. Наблизо се бяха стълпили група деца, които се блъскаха и шепнеха възбудено, очаквайки нещо да се случи. Хотелиерката стоеше отстрани, скръстила ръце, лицето й беше побеляло от страх.
— Такива гледки не са ми много по вкуса — каза Сали.
Офицерът пристъпи напред, беше с подчертано изправен гръб, безупречна униформа и малки, лъснати до блясък ботуши. Той се поклони отривисто.
— Ще ми окажете ли честта да поздравя сеньор Том Бродбент и сеньорита Сали Колорадо? Аз съм лейтенант Веспан. — Той пое ръцете им, след което отстъпи. Подухна вятър и до Том достигна мирис на Олд Спайс, пури и ром.
— Какъв е проблемът? — попита Сали.
Мъжът се усмихна широко, разкривайки редица от сребърни зъби.
— Съжалявам, но трябва да ви информирам, че сте арестувани.
17.
Том гледаше този дребосък във военна униформа. Едно малко куче, което явно никой не обичаше, клечеше срещу него, оголило зъби, и джафкаше. Офицерът го изрита с фините си ботуши и войниците се засмяха.
— За какво става дума? — попита Том.
— Ще говорим за това по пътя за Сан Педро Сула. Сега, ако обичате, елате с мен.
Настъпи неприятна тишина. Сали поклати глава:
— Не.
— Сеньора, не ни принуждавайте да правим нещата по-трудни.
— Не ви създавам никакви трудности. Просто няма да дойда. Не можете да ме заставите насила.
— Сали — обади се Том, — струва ми се забелязах, че тези мъже имат оръжие.
— Добре. Нека тогава ме застрелят и после да го обяснят на американското правителство. — Тя разпери ръце, гледайки ги предизвикателно.
— Сеньора, умолявам ви.
Двамата войници до него започнаха да проявяват нервност.
— Вървете, не ни създавайте работа!
Офицерът кимна на двамата си подчинени и те смъкнаха оръжията си, пристъпиха чевръсто напред и сграбчиха Сали. Тя извика и започна да се дърпа.
— Не я докосвайте — извика Том.
Двамата мъже я вдигнаха и я понесоха към джипа, а той, без да мисли, замахна към първия и го повали. Сали се измъкна. Следващото, което осъзна беше, че лежи по гръб и гледа към горещото синьо небе. Офицерът стоеше над него зачервен от гняв, забил дулото на оръжието си в него.
Войниците го побутнаха грубо да се изправи. Сали беше спряла да се бори и гледаше побледняла.
— Копелета мръсни — изсъска тя. — Ще се оплачем от вас в американското посолство.
Полковникът поклати тъжно глава, сякаш на безполезността от всичко това.
— Сега можем ли да ви помолим да вървите мирно и спокойно?
Те позволиха да бъдат замъкнати до джипа. Полковникът натика пакетите и чантите, взети от хотела и нахвърляни на купчина отзад. Машината се понесе надолу по улицата към летищната площадка. Там, сред тревата, беше кацнал олющен хеликоптер. Един от страничните му панели беше отворен и около двигателя се въртеше мъж с гаечен ключ. Джипът намали и спря.
— Какво правиш? — попита полковникът грубо на испански.
— Съжалявам, тениенте, но възникна малък проблем.
— Какъв проблем?
— Трябва ни една част.
— Не можете ли да летите без нея?
— Не, тениенте.
— Да ви вземат дяволите! Колко пъти се е развалял досега този хеликоптер?
— Да се обадя ли да изпратят самолет с частта?
— Какво чакаш? Разбира се, глупако, телеграфирай им!
Пилотът влезе в чопъра, телеграфира и излезе.
— Ще пристигне утре сутринта, тениенте. Това е възможно най-рано.
Лейтенантът ги заключи в една дървена барака на летището и сложи двама войника отпред да ги пазят. Щом вратата хлопна след него, Том седна върху един петдесет и пет галонов бидон и стисна главата си с две ръце, опитвайки се да изгони болката.
— Как се чувстваш? — попита го Сали.
— Сякаш някой бие в главата ми гонг.
— Онзи те удари много лошо.
Том кимна.
Поприказваха малко и вратата отново се отвори рязко. Лейтенантът остана отвън, докато един войник хвърли вътре спалните им чували и фенерче.
— Съжалявам искрено за неудобството.
— Ще съжалявате още по-искрено, когато се оплача от вас — каза Сали.
Лейтенантът не обърна внимание на думите й.
— Бих ви предложил да не правите повече глупости. Ще бъде жалко, ако някой от вас бъде застрелян.
— Няма да посмееш, самохвалко мръсен!
Зъбите на лейтенанта проблеснаха на слабата светлина.
— Постоянно се случват инциденти, особено на американци, които идват в Ла Москита неподготвени за предизвикателствата на джунглата.
Той се оттегли назад и войникът затръшна вратата. Том чу глухия глас на лейтенанта, който се заканваше на войниците, че ако заспят или се напият по време на работа той лично ще им отреже тестисите, ще ги изсуши и ще ги закачи на вратата.