Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Прекрасно — каза Том. Най-сетне келнерът го беше удостоил с внимание. — Уиски. Нека бъде двойно.
Дън продължи да гледа Том, по устните му заигра тънка усмивка.
— Близки ли сте с копиеносната змия?
— Не бих казал. — Както изглежда, ужасяващите истории за джунглата бяха запазената марка на Дерек Дън.
— Повечето отровни змии са познати на човека. Кафяво-жълтият кротал, например. Местните го наричат barba amarila. Когато е малък живее по дърветата и клоните. Слиза долу, ако се почувства застрашен. Ухапе ли те такова нещо, сърцето ти спира на трийсетата секунда. Тук се среща и бушмастерът, най-голямата отровна змия в света. Дълга дванайсет стъпки и дебела колкото човешко бедро. Не е чак толкова отровна, колкото копиеносната. Ако такава те ухапе, може и да изкараш двайсетина минути.
Дън се изкиска и отпи от питието си.
Сали промърмори нещо от рода на колко ужасно звучи това.
— Чували сте за кандиру5, нали? Само че това не е история за пред дами. — Дън погледна някъде над главата на Том и примигна.
— Хайде, разкажете я. Сали не е чак толкова префинена.
Сали го погледна с гневен блясък в очите.
— Живее в тукашните реки. Да кажем, отивате за едно освежаващо сутрешно гмуркане. Не подозирате нищо, радвате се на живота, а това коварно същество се насочва право към слабините ви, пуска безброй иглички и се закотвя точно в пикочния ви канал.
Чашата на Том замръзна по средата на пътя към устата му.
— Блокира пикочния канал. Ако не намерите хирург адски бързо, пикочният ви мехур се пръсва.
— Хирург? — попита със слаб глас Том.
Дън се облегна назад.
— Точно така.
Том усети, че гърлото му пресъхва.
— И какво точно трябва да направи хирургът?
— Ампутация.
Питието най-после стигна до устата на Том и той загълта бързо парливата течност.
Англичанинът се засмя силно.
— Сигурен съм, че сте чували за пирани, електрически змиорки, анаконди и неща от този род. — Той махна пренебрежително с ръка — Опасността от тях силно се преувеличава. Пираните преследват само ако усетят кръв, а анакондите се срещат толкова рядко на север и не ядат хора. Блатата в Хондурас обаче имат едно предимство: в тях няма пиявици. Но си отваряйте очите за маймунски паяци, въпреки че…
— Много съжалявам, но ще трябва да оставим паяците за някой друг ден — прекъсна го Том, поглеждайки часовника си. Той осъзна, че този господин Дерек Дън беше протегнал ръката си под масата и стискаше коляното на Сали.
— Да не си намислил нещо, старче? Тази страна не е за мамини синчета.
— Не, не — възрази Том. — Отнася се до онова, което чух за неочакваната ви среща с онази странна риба.
Дерек Дън погледна Том без всякакъв намек за усмивка.
— Това е по-скоро изтъркана шега, приятелю.
— Чудесно! — каза Сали живо. — Сам ли сте правили пътешествието? Защото си търсим гид и се питах дали не можете да ни препоръчате някого.
— Накъде се каните да отцепите?
— Брус Лагуна.
— Отклонявате се от туристическия маршрут. — Очите му внезапно потъмняха — Да не би да сте писателка, а?
Сали се засмя.
— О, не-е, аз съм археоложка, а той е ветеринарен лекар. Но тук сме като туристи. Просто обичаме приключенията.
— Археоложка? Наоколо няма кой знае колко старини. В блатата не се строи. А по тези планински чукари никога не са живели цивилизовани хора. По-нагоре пък, в Сиера Азул, са най-гъстите дъждовни гори на планетата, а възвишенията са толкова стръмни, че не е възможно да изпълзите до горе и да слезете. Няма едно равно място, където може да се разпъне палатка. Трябва да си проправяш пътя и ще си направо късметлия, ако успееш да се придвижиш за един ден с миля. А проправената с мачете пътека само след седмица вече е толкова гъста, че не личи къде е била. Сали, защо не тръгнете към Копан? Може би ще успея да ви разкажа нещо повече след вечеря.
Ръката му все още стискаше коляното й.
— Добре — каза тя. — Може би. Да се върнем отново на гида. Бихте ли ни препоръчали някого?
— Гид? О, да. Човекът, който ви трябва е Дон Орландо Окотал. Индианец тауака. Напълно надежден. Няма да ви измами както другите. Познава страната като пръстите на ръката си. Придружаваше ме при последното ми пътуване.
— Как да го открием?
— Живее над река Патука, мястото се казва Пито Соло, последното истинско селище на реката, преди големите блата във вътрешността. На четирийсет, може би петдесет мили от Брус нагоре по течението. И карайте по главното русло, иначе няма да излезете живи оттам. По това време на годината горите са наводнени, има безброй странични корита и всяко води в различна посока. Тази страна всъщност е неизследвана, като вземеш блатата през целия път покрай Сиера Азул надолу до река Гуаямбре. Четиридесет хиляди квадратни километра terra incognita.
5
Прозрачна, подобна на змиорка риба, дълга около 2,5 см. Храни се с кръв и обикновено се среща в кухините на други риби. Понякога паразитира върху хора, като прониква в уретрата. Среща се в Амазония. — Б.пр.