Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Наистина много ви благодаря — каза той. — А вие сте?
— Сали Колорадо. — Тя разтвори ръце, усмихвайки се.
„Виж я само, вече го накара да се хили като идиот“, помисли си Том. Той се чувстваше глупаво в новите си дрехи, които миришеха на магазин за мъжко облекло. Дън, наопаки, изглеждаше като човек, който е бил до края на земята и се е върнал обратно.
— Ще ми направите ли компания с едно питие?
— За мен би било чест — почти извика Сали.
Дън я поведе към близката пейка.
— Ще пия каквото и вие пиете — каза тя.
— Джин и тоник. — Дън махна с ръка към бармана и после погледна Том. — Разбира се, заповядайте и вие.
Том седна, без да каже нищо. Първоначалният му ентусиазъм бе започнал да намалява. Той не приличаше на червендалестия господин Дън, който изглеждаше изцяло погълнат от Сали — и не само от лицето й.
Барманът пристигна и Дън заговори на испански:
— Джин и тоник за мен и за дамата. И…? — Той погледна към Том.
— Лимонада — произнесе Том кисело.
— Y una limonada — добави англичанинът, като тонът му съвсем точно издаваше какво мисли за избора на Том.
— Толкова се радвам, че попаднах на вас — каза Сали. — Какво стечение на обстоятелствата!
— Значи сте чели „Бавна вода“ — усмихна се Дън.
— Една от най-хубавите книги за пътешествия, която някога съм чела.
— Съвсем определено — обади се и Том.
— И вие ли сте я чели? — обърна се мъжът към него с очаквателен поглед.
Том забеляза, че онзи вече е видял сметката на половината от питието си.
— Има си хас! — усмихна се Том. — Особено много ми хареса онази част, където се подхлъзвате и падате върху слонско лайно. Беше описано много живо.
Дън направи пауза.
— Слонско лайно?
— Не беше ли във вашата книга?
— В Централна Америка няма слонове.
— О! Сигурно бъркам с някоя друга книга. Моля за извинението ви.
Том видя, че Сали беше вперила в него зелените си очи. Не можеше да прецени дали му беше бясна, или се опитваше да сдържи смеха си.
Англичанинът завъртя стола си и застана с гръб към него, отдавайки вниманието си на Сали.
— Може би знаете, че работя над нова книга?
— Колко вълнуващо!
— Ще се казва „Москитови нощи“. В нея се разказва за Москитовия бряг.
— О, точно там се каним да отидем! — Сали плесна екзалтирано с ръце като малко момиче. Том отпи от лимонадата, съжалявайки за избора си на напитка. Трябваше да поръча нещо по-силно, за да има сили да издържи това изпитание. Не биваше да се съгласява Сали да говори.
— Има повече от петстотин квадратни мили тресавища и плата с дъждовни гори в източен Хондурас, които все още са напълно непроучени. Някои области дори не са картографирани по въздух.
— Представа нямах!
Том отмести лимонадата и се огледа за келнер.
— Книгата ми разказва за пътуване, което направих по протежението на Москитовия бряг, минавайки през лабиринт от лагуни, където джунглата среща морето. Бях първият бял, направил подобно пътуване.
— Невероятно! Не са много онези, които могат да се похвалят с такова нещо.
— С моторница. Единственият способ за придвижване по тези места, като се изключи пешеходството.
— И кога направихте това вълнуващо пътешествие?
— Преди осем години.
— Осем години?
— Имах проблеми с публикуването. Когато искаш да напишеш хубава книга, не можеш да бързаш, вероятно сама разбирате. — Той пресуши чашата си и махна с ръка за втора. — Тук се живее трудно.
— Наистина ли?
Дън явно го възприе като подканване да продължи. Той се облегна назад.
— За начинаещите, обичайните за тези места комари, кърлежи, черни мухи и стършели са направо напаст. Е, няма да умреш от тях, но могат да направят живота ти достатъчно гаден. Веднъж по челото ме ужили стършел. Мястото започна да се подува и да се зачервява. Болеше дяволски силно. Месец по-късно се проби и една почти двусантиметрова ларва започна да се гърчи и тупна долу. Ужили ли те такова нещо, най-добре е да оставиш да премине от само себе си. Ако се опиташ да го изчовъркаш, само ще замърсиш мястото още повече.
— Надявам се това да не е засегнало мозъка ви — обади се саркастично Том.
Дън не му обърна внимание.
— Другото, което може да ти се случи, е да се разболееш от болестта Чагас.
— Болестта Чагас?!
— Tripanosoma cruzi. Пренася се чрез ухапване от насекоми, както и чрез екскрементите им, в които живеят паразитите. Когато започнеш да чешеш ухапаното място се инфектираш. Не чувстваш нищо нередно — докато не минат десет-дванайсет години. Отначало забелязваш, че стомахът ти се подува, после ти е трудно да дишаш, не можеш да преглъщаш. Накрая сърцето се разширява и се пръсва. Не е известно лечение.