Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Искате да кажете, че кражбата няма да се разкрие?
Той кимна.
— Това е толкова важно за Бел.
— Знам — каза Мейсън. — Но може да стане само ако наистина успея да открия някаква слабост в счетоводната им дейност и да я използвам, преди да разберат, че Карл Моър е мъртъв. Това означава, че ще се наложи да се заема с работата веднага щом стъпя на пристанището. А вас ще трябва да оставя в ръцете на полицията и на журналистите.
— Няма значение — отвърна тя и повдигна брадичка. — Ще го изтърпя. Вие направете онова, което е важно за Бел.
— Вече съм се уговорил с един детектив, който ще ме чака на брега — обясни й адвокатът. — Ще отлетим веднага за Лос Анджелис, за да се заемем с нещата. Когато се бия, нямам навика да стоя и да се опитвам да отбивам ударите на противника. Предпочитам да откривам слабото му място и да го атакувам точно там. За да подготви добре обвиненията си срещу вас, областният прокурор ще твърди, че сте взели парите от съпруга си, за да му осигурите освобождаването и по този начин да спасите Бел от неприятния инцидент, който би я изложил. Но на прокурора ще му трябва доста време, докато свърже фактите и се ориентира за мотивацията. Аз ще използвам това време, за да упражня натиск върху „Продъктс Рифайнинг Къмпани“, така че да не посмеят да повдигнат обвинение в кражба.
Мейсън тръгна към вратата. Тя се приближи към него и го погледна с благодарност.
— Можете да разчитате на мен, господин Мейсън — каза тихо. — Ще бъда твърда. Няма да могат да измъкнат и дума от мен.
— Точно така — насърчи я адвокатът. — Не отговаряйте на никакви въпроси за миналото си. Не им казвайте нищо, което би им помогнало да свържат съпруга ви с Карл Моър. Колкото повече ги забавите, толкова повече време ще имам аз да действам. А трябва да знаете, че това време наистина ще ми е нужно — предупреди я Мейсън, докато отваряше вратата.
Мейсън откри Бел Нюбъри в каютата й заедно с Дела Стрийт.
— Как върви, Бел? — попита я той.
— Засега всичко е наред — обясни му тя. — Задаваха ми какви ли не въпроси.
— И какво им отговаряхте?
— Че не са служители на правосъдието, а долни преследвачи — отвърна тя. — Категорично отказах да отговарям на въпросите им. Заявих, че всеки, който обвинява майка ми в подобно престъпление, е истинско чудовище.
Адвокатът я погледна със симпатия.
— Съжалявам, че ви накарах да действате по този начин, Бел — каза той. — Но по определени причини това наистина се налагаше.
— Искате да кажете, че ако им бях казала истинското име на Карл, те щяха да разкрият всичко за лотарията и…
— Нещо от този род — прекъсна я Мейсън. — За да мога да подготвя добре защитата, страшно много се нуждая от известно време, в което никой да не подозира, че Карл Нюбъри е всъщност Карл Моър.
— И дали това време ще е достатъчно? — попита момичето.
— Нямам представа — призна адвокатът. — Но ще се постарая.
— Селинда Дейл искаше да се срещне с нея — намеси се Дела Стрийт. — Правеше се на изпълнена със съчувствие…
— Дръж Бел далеч от Селинда — каза Мейсън. — Обяснявай на всички, че Бел е разстроена и не бива да й се задават никакви въпроси; че съжаляваш, но тя не може да се срещне с никого.
— Точно това правех — отвърна секретарката. — Естествено полицаите настояха да влязат.
— Кажете ми, господин Мейсън, как е мама? — попита Бел. — Държи ли се?
— Да, държи се — отвърна той.
— А вярно ли е това, което се говори — има ли наистина свидетел, който я е видял на палубата?
Адвокатът махна с ръка.
— Не обръщайте внимание на такива приказки, Бел. Кой знае какво още ще чуете — каза й той, след което се обърна към Дела Стрийт. — Дела, искам да разбера кой е изпратил бележката на Карл Нюбъри. Момчето, което я е отнесло, казва, че я е получило от домакина. Той пък твърди, че попълвал някакви документи и когато вдигнал глава, видял бележката на стъклената поставка пред прозореца. Върху плика било написано „Моля, предайте веднага на Карл Нюбъри“. Домакинът извикал момчето и му наредил да занесе бележката.