Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Твърде късно. Явно по този начин можеше да избяга само един човек. И вместо с лекота да се възползва от шанса си, пириецът бе избутал Джейсън напред. Съществото бе доловило раздвижването чрез пипалата си, тъй като Джейсън бе прелетял на косъм от тях. То се спусна надолу и притисна ранения под тежестта си. Пипалата се обвиха около него, животните се нахвърлиха отгоре му и той изчезна от поглед. Спусъкът на пистолета му вероятно бе превключил на пълен автомат, тъй като стреля още дълго, след като самият той вече положително не бе между живите.
Джейсън запълзя. Към него се спуснаха няколко животни, показали ноктите си, но тутакси бяха застреляни. Той обаче и представа нямаше за това. Изведнъж нечии ръце го повдигнаха грубо и го издърпаха напред. Блъсна се в каросерията на един камион и видя пред себе си почервенялото от гняв лице на Кърк. Исполинските пръсти го сграбчиха отпред за дрехите, вдигнаха го във въздуха и го разтресоха като безжизнена торба парцали. Той не се възпротиви, а и едва ли бе в състояние да направи нещо, дори Кърк да го бе убил.
Когато се намери отново на земята, някой друг го качи внимателно в каросерията. Камионът потегли и го разтресе, но той все още беше в съзнание, само дето не можеше да се движи. Умората ще премине след миг и ще може да седне. Просто е малко уморен и това е всичко. С тази мисъл Джейсън изпадна в несвяст.
13.
— Също като едно време — отбеляза той, когато Бруко влезе в стаята с поднос храна. Раздаде я безмълвно на Джейсън и на ранените по другите легла и си тръгна.
— Благодаря — извика Джейсън, но пириецът излезе, без да се обръща.
Джейсън се помъчи да се пошегува, да се усмихне както винаги. Защо не. Но тъкмо се канеше да пусне някоя шега, и почувства устните си като някакъв чужд придатък. Като нещо, което му бе прикачено, без да му се подчинява. Вътрешно той все още бе скован и неподвижен. Стигаше му да се сети как враждебната пихтиеста дъга се бе стоварила върху едноръкия пириец и пред очите му го удуши с милионите си огнени пръсти, и кръвта му се смразяваше.
Представяше си, че самият той е попаднал под дъгата. А нима не трябваше именно Джейсън да бъде на мястото на ранения? Той свърши с яденето, без въобще да съзнава, че се храни.
И това състояние продължаваше от онази сутрин, когато дойде на себе си. Знаеше, че трябва да е сред загиналите на превърналата се в бойно поле улица. Смъртта трябваше да покоси именно него, тъй като погрешно си бе въобразил, че може по някакъв начин да помогне на воюващите пирийци. А вместо това непрестанно им се бе пречкал из краката. Ако го нямаше, пириецът с ранената ръка отдавна щеше да се намира в безопасност тук, в сградите за преориентация, където нямаше да го заплашва нищо. Джейсън знаеше, че лежи в леглото на същия този човек.
Човекът, който бе дал живота си заради него.
А Джейсън дори името му не знаеше.
В храната имаше опиати, които го приспаха. Напоените с лекарство тампони поглъщаха болката от незарасналите обгаряния по лицето му, причинени от парещите пипала. Когато се събуди повторно, разбра, че е възстановил връзката си с действителността.
Един човек бе загинал, за да живее той. Джейсън трябваше да приеме този факт. Колкото и да искаше, не можеше да му върне живота. Можеше само да направи така, че смъртта му да добие известен смисъл. При положение, че в смъртта изобщо има някакъв смисъл… Той си наложи да не разсъждава по този начин.
Вече знаеше какво трябва да прави. Задачата сега му се струваше още по-важна. Ако успееше да разбули загадката на този смъртоносен свят, щеше отчасти да плати своя дълг.
Той седна, но му се зави свят и трябваше да се хване за ръба на леглото, докато му мине. В стаята никой не му обръщаше внимание и Джейсън започна бавно и с мъка да навлича дрехите си. Влезе Бруко, видя го какво прави и отново излезе, без думичка да обели.
На Джейсън му трябваше доста време, за да се облече, но най-сетне приключи. После той излезе от стаята и се натъкна на Кърк, който го очакваше.
— Кърк, искам да ти кажа…
— Нищо няма да ми казваш! — прогърмя гласът му и отекна в тавана и стените. — Виж какво ще ти кажа аз на тебе! Казвам го веднъж и край. Ти не си желан на Пиръс, Джейсън динАлт, нито ти, нито скъпоценните ти чуждоземни фантасмагории. Веднъж ти позволих да ме убедиш с лъжливия си език. Помогнах ти за сметка на много по-важни задачи. Трябваше да допусна какъв ще е резултатът от твоята „логика“. Е, сега го видях. Уелф умря, за да живееш ти. Той струваше двойно колкото тебе.