Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Единствената нова мутация, все още неовладяна от обичайните предпазни способи, бе тъмносив гущер, който плюеше нервнопаралитична отрова с убийствена точност. Ако слюнката попаднеше направо върху кожата, смъртта настъпваше мигновено. Гущерите трябваше да се забелязват отдалеч и да се застрелват още преди да приближат. След едночасова стрелба по гущери в тренажора Джейсън усвои точната процедура.
После той излезе тихо и незабелязано от херметическите сгради. Затътри се уморено по прашните улици и с помощта на картата се добра до най-близката казарма. Тишината на горещия следобед се нарушаваше единствено от далечния тътен, както и от някой случаен изстрел, даден от пистолета му.
Вътре, зад дебелите стени на казармената сграда, бе хладно и той се строполи на една пейка, докато му мине потта и сърцето му спре да бие като лудо. После влезе в най-близката зала за отдих, откъдето смяташе да се заеме с проучването си.
То приключи още преди да е започнало. Нито един пириец не притежаваше старинни предмети и всички се чудеха на странната му приумица. След двадесетия отрицателен отговор Джейсън бе готов да се признае за победен по тази точка от разследването. Да се намерят стари документи у пириец бе все едно войник да пази в раницата си писма от дядо си.
Оставаше му една единствена възможност — преданията. Джейсън продължи да разпитва, но отново претърпя неуспех. За пирийците играта бе изгубила своята привлекателност и те започваха да роптаят. Джейсън спря, докато все още бе невредим. Интендантът му поднесе ядене с вкус на пластмасово лепило и дървесна каша. Той го изгълта набързо и потъна в размисъл пред празния поднос, като се мъчеше да не си признава, че отново е ударил на камък. Кой можеше да му даде отговорите? Всичките му събеседници бяха толкова млади. Те нито се интересуваха, нито пък имаха необходимото търпение, за да разказват разни истории. Това си бе старческо занимание — а на Пиръс старци нямаше.
Известно му бе само едно изключение — библиотекарят Поли. Защо не. Човек, който работи с документи и книги, сигурно би проявил интерес и към по-стари издания. И дори можеше да си спомни, че е чел някои от тях, които вече са унищожени. Следата не биваше да се пренебрегва, колкото и да беше незначителна.
Преходът до библиотеката почти го довърши. В проливния дъжд се спъваше на всяка крачка, а дрезгавината му пречеше да види какво излиза насреща му. Една костенурка меч го наближи дотолкова, та чак му откъсна парче месо, преди да успее да я застреля на място. От противоотровата му се зави свят и той загуби малко кръв, преди да превърже раната си. До библиотеката стигна изтощен и ядосан.
Поли се трудеше над вътрешната част на една от каталожните машини. Джейсън трябваше да го потупа по рамото, за да привлече вниманието му. Осакатеният и прегърбен пириец включи слуховия си апарат и спокойно зачака Джейсън да заговори.
— Имаш ли някакви стари документи или писма, които да си запазил за лично ползване?
Поклащане на главата — не.
— Ами предания… нали разбираш, за велики неща, които са станали в миналото и някой ти ги е разказвал, когато си бил малък?
Отрицателен отговор.
Резултат — отрицателен. На всеки въпрос Поли отговаряше с поклащане на глава и много скоро старецът се раздразни и посочи работата, която го чакаше.
— Да, знам, че имаш работа — отвърна му Джейсън. — Но това е важно.
Поли поклати сърдито глава и посегна да изключи слуховия си апарат. Джейсън се мъчеше да налучка някой въпрос, на който би могъл да получи положителен отговор. Нещо му се въртеше из главата, някаква дума, която бе чул и бе набелязал да изясни в по-подходящ момент. Нещо, казано от Кърк…
— Ама, разбира се! — Ето я най-сетне — на върха на езика му е. — Една секунда, Поли, още само един въпрос. Какво е това „грубер“? Виждал ли си някога такова нещо, знаеш ли с какво се занимават или пък къде могат да се намерят?
Но словоизлиянията му бяха прекъснати от Поли, който се завъртя шеметно и го фрасна по лицето с лакътя на здравата си ръка. Макар и сакат, старецът едва не счупи с удара челюстта му и Джейсън се затъркаля по пода. Въпреки че погледът му се размъти, той все пак успя да види как Поли куцука към него с разкривено от гняв лице или поне с това, което бе останало от лицето му, и чу как от премазаното му гърло излиза дрезгаво клокочене.
Нямаше време за дипломация. Джейсън се втурна към херметически затворената врата, влачейки тежките си като олово крака с максималната бързина, която му позволяваше огромното притегляне. В ръкопашен бой той нямаше никакви шансове с пирийците, колкото и да бяха млади, малки, стари или сакати. Разтвори с един замах вратата, излезе и я трясна под носа на Поли.