Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— В това няма нищо вярно — прекъсна го Мега. — В никакъв случай не се отнася за Пиръс…
Но Джейсън безмълвно посочи заглавието на корицата и тя притихна. Той продължи да чете по диагонал, прелиствайки набързо страниците. Изведнъж спря, тъй като някакво изречение привлече погледа му. Демонстративно посочи с пръст мястото и зачете на висок глас:
„…и бедите връхлитат една след друга. Първо Хар Пало с теорията си за близката до повърхността вулканична дейност, която затопляла земята и подпомагала растежа на посевите. Дори и да е прав — какво можем да сторим ние? Единствено на себе си трябва да разчитаме, ако искаме да оцелеем. А сега и това. Изглежда, че горският пожар е подгонил към нас голям брой непознати животински видове. Върху хората се нахвърлят животни, насекоми и дори птици. (Забележка за Хар — да се провери дали е възможно нападенията да се обяснят със сезонната миграция.) Имаме четиринайсет смъртни случая вследствие на нараняване и отравяне. Ще се наложи да въведем задължително използване на инсектициден лосион по всяко време. И по всяка вероятност да заградим периметъра с нещо като защитни съоръжения, за да не допускаме по-едрите зверове в лагера.“
— Това е само началото — отбеляза Джейсън. — Сега поне сме наясно с естеството на битката, която водим. А изводът, че едно време формите на живот тук са били по-благоразположени към човешкия род, едва ли ще улесни овладяването на Пиръс или пък ще обезвреди самите тях. Но поне ни сочи пътя. Нещо е обзело миролюбивите форми на живот, разтърсило ги е и е превърнало тази планета в един гигантски капан за човечеството. Какво е то — ето това искам да разбера.
12.
По-нататъшното четене на бордовия дневник не им донесе нови доказателства. Имаше доста обширни сведения за ранния животински и растителен свят, за смъртната опасност, която те представляваха, както и за първите защитни съоръжения срещу тях. Интересно от историческа гледна точка, но без никакви указания как да се противодейства на заплахата. Очевидно на капитана и през ум не му е минавало, че формите на живот на Пиръс търпят промени, а вместо това е вярвал, че се откриват нови опасни зверове. И до смъртта си не бе разбрал своята заблуда. Последната бележка в дневника, по-малко от два месеца след първото нападение, бе съвсем кратка. И написана с различен почерк.
„Капитан Куркоски умря днес от отравяне вследствие на ухапване от насекомо. Много скърбим за него.“
Причината за последвалия на планетата прелом тепърва предстоеше да се установява.
— Кърк непременно трябва да види тази книга — каза Джейсън. — Необходимо е да добие някаква представа за развитието на нещата. Може ли да ни закарат… или да отидем пеш до градската управа?
— Пеш, разбира се — отвърна Мета.
— В такъв случай ти носи книгата. При притегляне два пъти по-голямо от земното ми е много трудно да се правя на кавалер и да нося разни пакети.
Току-що бяха влезли в преддверието на кабинета на Кърк и от видеофона се разнесе остро пищене. Джейсън веднага разбра, че това е механичен сигнал, а не човешки глас.
— Какво става? — попита той.
Кърк излетя през вратата и се втурна към главния изход. Натам бързаха и всички останали. Мета се обърка — колебаеше се дали да се спусне към изхода, или да остане при Джейсън.
— Какво значи това? Не можеш ли да ми кажеш? — разтърси я той за ръката.
— Тревога в сектора. Някакъв значителен пробив в периметъра. С изключение на охраната на самия периметър, всички останали трябва да се явят на разположение.
— Ами върви тогава. За мен не се безпокой. Ще се оправя.
Все едно че думите му й дадоха сигнал да освободи спусъка. В ръката на Мета блесна оръжието и тя изчезна, преди да е довършил изречението си. Джейсън приседна уморено в безлюдния кабинет.
Неестествената тишина в сградата започваше да му действа на нервите. Той премести стола си до видеофона и го включи на „приемане“. Екранът се взриви от цветове и звуци. Отначало Джейсън не схващаше нищо. Просто някаква бъркотия от лица и гласове. Това бе многоканално устройство, предназначено за военни цели. На екрана се наслагваха по няколко образа — редици от глави или замъглени очертания на околностите, влизащи в полезрението на наблюдателя. Много от главите говореха едновременно и във врявата, която вдигаха гласовете, нямаше абсолютно никакъв смисъл.
Джейсън разучи командното табло, направи няколко опита и полека-лека взе да разбира как да действа. Въпреки че всичките станции бяха на екрана през цялото време, аудиоканалите им можеха да се управляват. По този начин две, три или повече станции можеха да се включат в една система. Те бяха във връзка не само помежду си, но и с всички останали станции.