Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Слава на Периметъра! — промълви то. — Намериха напалм. Едно от новите чудовища в момента извършва пробив при охраната на Зона 13, току-що го открихме. — Още докато говореше, момичето завъртя бидона към себе си, изби с ритник запушалката и започна да изсипва в дупката леденото му съдържание. Щом го преполови, ритна вътре и самия бидон. Спътникът й извади от колана си сигналната ракета, запали я и я запокити след бидона.
— Отдръпнете се бързо. Те не обичат топлината.
Това беше казано прекалено меко. Напалмът се възпламени и към небето се устремиха огнени езици и мътен, мазен дим. Земята под краката на Джейсън се размърда и раздвижи. В сърцето на пламъците се разлюля нещо черно и дълго, изви се над главите им и се насочи към небето. То продължаваше да мърда с враждебни, резки движения насред изпепеляващата горещина. Беше огромно, дебело поне два метра и никой не знаеше колко бе дълго. Пламъците не му пречеха, просто го раздразваха.
Когато улицата започна да се разтваря и да пропада в радиус от петдесет метра и от двете страни на рова, Джейсън доби известна представа за дължината на нещото. Тази твар изникваше от земята във вид на огромни пръстени. Той и присъстващите ги посрещнаха със залп. Но без особен ефект. Насъбраха се още хора, с най-различни оръжия в ръце. Най-ефикасни като че ли се оказаха огнехвъргачките и гранатите.
— Освободете района, ще го изравним със земята. Оттеглете се.
Гласът беше толкова силен, че направо му проглуши ушите. Джейсън се извърна и разпозна Кърк, който бе пристигнал с товарната колона с муниции. На гърба си имаше високоговорител, а микрофонът висеше пред устните му. Тълпата незабавно откликна на гърмящия през усилвателя глас. Всички се раздвижиха.
Джейсън все още се чудеше какво да прави. Да освободи района? Но кой район? Той тръгна към Кърк, но изведнъж разбра, че всички останали пирийци поемат в обратна посока. Дори и под двойното притегляне, те се движеха.
Джейсън имаше непреодолимото усещане, че е сам на сцената. Всички бяха изчезнали, а той стоеше насред улицата. Наоколо нямаше никого. Освен ранения, на когото бе се притекъл на помощ. Пириецът вървеше към него, залитайки, и му махаше със здравата си ръка. Не можеше обаче да разбере какво му казва. Кърк отново крещеше и даваше заповеди от един камион. И машините тръгваха. Джейсън най-сетне схвана, че трябва спешно да напусне това място, и се втурна да бяга.
Твърде късно. Земята вече пропадаше и се разтваряше отвред под натиска на непрестанно увеличаващите се пръстени на подземното същество, които си пробиваха път към светлината. Още няколко крачки и ще е в безопасност. Само че пред него се издигна сива, оваляна в пръст дъга и му препречи пътя.
Има моменти, в които секундите като че ли продължават цяла вечност. Един миг от субективното време може да се разтегне до безкрайност. Точно както сега. Джейсън замръзна на мястото си. Дори и димът в небето не трепваше. Непознатата форма на живот извисяваше пред него огромния си пръстен и разкриваше всяка своя частица с пронизителна яснота.
Туловището беше дебело колкото човек, ръбесто и сиво като стар дънер. От всичките му страни се подаваха белезникави израстъци, които се виеха и гърчеха бавно, като змийчета. Уж приличаше на растение, а се движеше като животно. И се пукаше и размножаваше. А това бе най-лошото.
Появиха се пролуки и дупки. Всяка една приличаше на зейнала паст, която бълваше глутница бели зверчета. Пронизителните им писъци стигаха до Джейсън някъде от далечината. Но иглоподобните им зъби не убягнаха от погледа му.
Страхът от неизвестното го беше парализирал. По-добре да бе умрял. Гръмовитият глас на Кърк му даваше някакви нареждания през високоговорителя, другите стреляха по налитащата твар. Но Джейсън и представа нямаше какво става.
Изведнъж едно кораво като скала рамо го тласна силно напред. Това бе раненият, който се намираше все още на полесражението и се опитваше да го измъкне оттам. Захапал оръжието си, той повлече Джейсън със здравата си ръка напред. Право към тази твар. Останалите прекратиха стрелбата. Разбраха какво е намислил и сметнаха, че е правилно.
Един от пръстените се извиваше във въздуха и оставяше пролука между туловището и земята. Раненият пириец стъпи устойчиво на крака и изопна мускули. После с един замах вдигна Джейсън със здравата си ръка и го метна под живата дъга. Виещите се пипала опариха лицето му с огнения си дъх, но след миг Джейсън вече се намираше извън обсега им и се търкаляше по земята. Раненият пириец скочи след него.