Свят на смъртта I

Докато се довлече до партера, пред товарната платформа вече се бе заковал един камион с турбодвигатели. С безразсъдно пренебрежение към собствената си безопасност двама пирийци търкаляха бидони с напалм. Джейсън не се осмели да се влее във водовъртежа от търкалящ се метал. Прецени, че от него ще има някаква полза, ако издърпва тежките бидони и ги намества върху камиона, след като другите двама вече са ги дотъркаляли горе. Те приеха помощта, без да му благодарят.

Да изтегляш тежките оловни бидони и да ги подреждаш под натиска на притеглянето бе изтощителна и непосилна работа. След една минута Джейсън вече работеше машинално, а кръвта пулсираше в слепоочията му и пред погледа му се виеха червени кръгове. Разбра, че всичко е приключило, едва когато камионът ненадейно потегли стремително и той падна на пода. Останал без дъх, дори не направи опит да се надигне. Шофьорът засили тежката машина докрай и Джейсън се замята безпомощно из каросерията. Когато стигнаха до бойната линия и удариха спирачки, той вече виждаше достатъчно ясно, но дишането му беше все още затруднено.

Пред погледа му се разкри невероятна бъркотия. Изстрели, пламъци, мъже и жени, втурнали се във всички посоки. Бидоните с напалм бяха разтоварени и без неговата помощ и камионът се върна за още. Джейсън се облегна на стената на една полуразрушена сграда и се опита да дойде на себе си. Невъзможно беше. Наоколо, изглежда, гъмжеше от дребни животни и той уби две, които се нахвърлиха отгоре му. По нищо друго не можеше да съди за естеството на битката.

Към него, залитайки, се приближаваше пириец с мургаво лице, което сега бе побеляло от болка и напрежение. Дясната му ръка, разкъсана и кървяща, висеше безжизнено до тялото му. Току-що бе намазана с хирургическа пяна. Оръжието си държеше в лявата ръка, а от него се полюшваше парче от задействащия го кабел. Джейсън си помисли, че човекът търси лекарска помощ. Но едва ли някога би могъл да бъде по-далеч от истината.

Пириецът стисна пистолета между зъбите си, а със здравата ръка хвана един бидон напалм и го обърна на една страна. След това отново взе пистолета в ръка и затъркаля с крак бидона пред себе си. Движенията му бяха бавни и непохватни, но той все още беше в строя.

Джейсън си проби път през забързаната тълпа и се наведе над бидона.

— Дай на мене. А ти ще прикриваш с пистолета си.

Човекът изтри с опакото на ръката потта от очите си и запремигва към Джейсън. Изглежда го позна. Усмихна се, но това по-скоро приличаше на болезнена гримаса, в която нямаше нищо весело.

— Давай. Поне мога още да стрелям. И двамата сме получовеци — но може би заедно правим един цял.

Съсредоточен в непосилната задача, Джейсън дори и не забеляза обидата.

На улицата пред тях се откри ров, издълбан от някакъв взрив. На дъното му двама души с лопати копаеха още по-надълбоко. Всичко изглеждаше безсмислено. Но щом Джейсън и раненият дотъркаляха бидона до ямата, копачите изскочиха навън и откриха огън към дъното. Единият от тях се извърна и се оказа, че е едва дванайсет-тринайсетгодишно момиченце.