Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Образът на надвисналата заплаха. Живот на ръба на кратер. Пирийците се радваха на всеки изминал ден, с който всеобщото им изтребление се отлагаше за по-късно. Изглежда, нямаше начин да се промени манталитетът им. Джейсън остави разговора да приключи на този етап. Взе бордовия дневник на „Полукс Виктъри“ от кабинета на Бруко и го отнесе в собствената си стая. Там ранените пирийци отново не му обърнаха внимание и той се просна върху леглото си, а после разтвори книгата на първата страница.
Прекара цели два дни, без да излиза никъде. Скоро ранените си тръгнаха и той остана съвсем сам. Прегледа дневника страница по страница и се запозна с всяка една подробност по заселването на Пиръс. Бележките и препратките му непрекъснато се увеличаваха. Изработи точна карта на първоначалното селище и я сложи върху плана на сегашното. Въобще не съвпадаха.
Пълна безизходица. При налагането на двете карти една върху друга подозренията му се оказаха до болка верни. Описанията на терена и физическите особености в дневника бяха достатъчно точни. Градът очевидно се бе изместил след първото кацане на заселниците. Ако въобще се пазеха някакви сведения, то те сигурно се намираха в библиотеката — а той вече бе изчерпал този източник. Всичко останало е било захвърлено и отдавна унищожено.
Дъждът плющеше по дебелите прозорци над главата му, внезапно озарени от пробляснала светкавица. Невидимите вулкани бяха отново в действие, тъй като подът вибрираше от тътена им в недрата на земята.
Върху Джейсън тежко падна сянката на поражението. Раменете му се превиха още повече под тежестта на сумрачния ден и той съвсем помръкна.
14.
Джейсън прекара един тягостен ден в леглото си, като броеше нитовете и се насилваше да приеме поражението. Заповедта на Кърк да не напуска херметическите сгради му връзваше изцяло ръцете. Чувстваше, че е близо до отговора… но никога нямаше да стигне до него.
Обаче един ден поражение му стигаше. Поведението на Кърк бе изцяло предизвикано от емоции и лишено от всякаква логика. Това предположение непрекъснато се въртеше из главата на Джейсън и той не можеше безкрайно да го отхвърля. Още в младежките си години се бе научил да не се доверява на подчинени на емоции разсъждения. В никакъв случай не можеше да се съгласи с Кърк — което означаваше, че трябва да използва оставащите десет дни, за да разреши проблема. Дори да се наложи и да не се подчини на Кърк.
Той грабна бележника си с нов прилив на ентусиазъм. Първите източници на информация вече бяха изчерпани, но непременно имаше още. Като дъвчеше писеца си и мислеше усилено, той бавно изработи списък на други възможности. Записваше всяко хрумване, колкото и налудничаво да му изглеждаше то. Когато листът се изпълни, той изтри най-смелите и най-невероятните предложения — като например справките с чуждоземни исторически летописи. Проблемът си беше пирийски и ако въобще можеше да се разреши, то това трябваше да стане на тази планета.
Списъкът бе сведен до две алтернативи. Или стари документи, бележници или дневници, които могат да се намират у отделни пирийци, или истории, които са се разказвали и са се предавали от поколение на поколение. Първата възможност изглеждаше най-правдоподобна и Джейсън незабавно се спря на нея. Провери внимателно апарата си за първа помощ и се запъти към Бруко.
— Какво ново и ужасно по света, докато ме нямаше? — попита той.
— В никакъв случай не можеш да излезеш — свирено го изгледа Бруко. — Кърк ти е забранил.
— Да не би да те е назначил да ме пазиш и да следиш дали се подчинявам? — Гласът на Джейсън бе спокоен и студен.
Бруко потърка брадичката си и смръщи замислено вежди. Помълча малко и сви рамене:
— Не, не те пазя… нито пък имам такова желание. Доколкото знам, цялата работа засяга тебе и Кърк, така че няма защо да се намесва и трети човек. Излез, когато пожелаеш. И дано се претрепеш някъде на спокойствие, та веднъж завинаги да приключат неприятностите, които създаваш.
— Аз също храня само най-добри чувства към теб — отвърна Джейсън. — А сега ме инструктирай за дивата природа.