Възгледите на един клоун
- Автор: Бьол Хайнрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възгледите на един клоун». Краткое содержание книги:
— Естествено — съгласи се той.
— И ако сключат два и три пъти граждански брак и са венчани църковно, но не се причестят, бракът е невалиден.
— Хм — промълви той.
— Слушайте, докторе — казах аз, — много ли ще ви коства да махнете пурата от устата си? Всичко това ми звучи, сякаш говорим за курса на акциите. Мляскането ви просто ме тормози.
— Вижте какво — отвърна той, но все пак извади пурата от устата си, — и запомнете, каквото и да мислите вие за тази работа, си е ваша работа. Госпожица Деркум явно е на друго мнение по този въпрос и действа, както й повелява съвестта. И то е съвсем правилно, само това мога да кажа.
— Но защо никой от вас, противни католици, не ми казва къде е тя? Вие я криете от мен.
— Не ставайте смешен, Шнир — каца той, — вече не живеем в средновековието.
— Бих предпочел да живеем в средновековието — отвърнах, — тогава можех да я имам като държанка и никой нямаше да й създава постоянно угризения на съвестта. Е, тя ще се върне.
— На ваше място нямаше да съм толкова сигурен, Шнир — заяви Кинкел. — Явно ви липсва орган за възприемане на метафизиката.
— С Мари всичко беше наред, докато се грижеше за душата ми, но вие я научихте да се грижи за собствената си душа и сега стана така, че аз, на когото липсва орган за метафизиката, се грижа за душата на Мари. Ако е омъжена за Цюпфнер, тогава ще е истинска грешница. Толкова съм разбрал от вашата метафизика: това, което тя върши, е блудство и прелюбодеяние, а прелатът Зомервилд играе ролята на сводник.
Той действително успя да се усмихне, макар и не много гръмогласно.
— Всичко това звучи много забавно, като помисли човек, че Хериберт, така да се каже, е светският, а прелат Зомервилд, така да се каже, е духовният стълб на германския католицизъм.
— А вие сте неговата съвест — казах яростно, — и знаете много добре, че съм прав.
Той посумтя там горе на Венусберг под най-малоценната от трите му барокови мадони.
— Вие сте някак поразително млад, и завидно млад.
— Зарежете това, докторе — казах аз, — не се оставяйте да бъдете поразен и не ми завиждайте, ако не си получа обратно Мари, ще убия този ваш прекрасен прелат. Ще го убия.
Той замълча и отново захапа пурата си.
— Знам — казах аз, — че сега съвестта ви трескаво работи. Ако убия Цюпфнер, това ще ви е добре дошло: той не ви обича и ви се струва прекалено десен, докато Зомервилд за вас е добра опора в Рим, където вие — впрочем съвсем несправедливо по моето скромно мнение — сте обявен за лява птичка.
— Оставете тези глупости, Шнир. Какво ви става?
— Католиците ме нервират — отвърнах, — защото са непочтени.
— А протестантите? — запита той смеейки се.
— Те направо ме отвращават с тяхното бръщолевене за съвест.
— А атеистите? — той продължаваше да се смее.
— Те са ми скучни, защото непрестанно говорят за Бог.
— А вие какъв сте всъщност?
— Аз съм клоун — отвърнах. — В момента съм по-добре, отколкото славата ми. Но има едно католическо същество, което ми е крайно необходимо: Мари — а точно нея вие ми отнехте.
— Глупости, Шнир — каза той, — изхвърлете от главата си тези теории за отвличане. Ние живеем в двайсети век.
— Именно — рекох, — през тринайсети век щях да бъда един мил придворен шут и дори и кардиналите нямаше да се интересуват, дали съм се оженил за нея или не. Сега всеки католически мирянин разтърсва бедната й съвест и я тласка към прелюбодеяние и разврат само заради едно глупаво парче хартия. Заради вашите мадони, докторе, през тринайсети век щяха да ви отлъчат от църквата. Вие много добре знаете, че те се крадат в Бавария и Тирол от църквите — няма нужда да ви казвам, че кражбата от църква и днес се смята за тежко престъпление.
— Слушайте, Шнир — каза той, — искате да започнем на лична основа ли? Това ме изненадва у вас.
— Вие от години се намесвате в личните ми работи и когато ви правя малка забележка и ви конфронтирам с една истина, която може да ви стане неприятна, вие полудявате. Когато отново спечеля пари, ще наема частен детектив, който да открие откъде са тези мадони.
Той вече не се смееше, само се позакашля и аз забелязах, че още не бе осъзнал, че говоря сериозно.
— Затворете телефона, Кинкел — казах аз, — затворете, иначе ще започна да говоря за екзистенц минимма. Желая на вас и вашата съвест добра вечер.
Но той така и не ме разбра и аз бях онзи, който затвори пръв телефона.
10
Много добре знаех, че Кинкел бе изненадващо мил с мен. Дори мисля, че би ми дал пари, ако го бях помолил за това. Дрънканиците му за метафизика с пура в устата и внезапното му обиждане, когато заговорих за мадоните му, всичко това ми бе противно. Вече не исках да имам нищо общо с него. Нито с госпожа Фредебойл. Да вървят по дяволите! А на Фредебойл при първа възможност ще му зашия един шамар. Безсмислено е човек да се бори с него с „духовни оръжия“. Понякога съжалявам, че вече няма дуели. Спорът между Цюпфнер и мен, заради Мари, щеше да се разреши само с дуел. Беше отвратително, че я бяха отвели в един хановерски хотел с разни принципи за ред, писмени декларации и тайни съвещания по цели дни. След втория спонтанен аборт Мари бе толкова съсипана, нервна, постоянно тичаше в църквата и се дразнеше, когато в свободните ми вечери не отивах с нея на театър, на концерт или на някой рецитал. Когато й предложих както по-рано да играем на „Не се сърди човече“, да пием чай и да се излежаваме на леглото по корем, тя се дразнеше още повече. Всъщност всичко започна с това, че тя играеше с мен на „Не се сърди човече“ само от любезност, за да ме успокои или да е мила с мен. Вече не ходехме заедно на онези филми, които толкова обичах да гледам: тези, които са разрешени за шестгодишни.