Възгледите на един клоун
- Автор: Бьол Хайнрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възгледите на един клоун». Краткое содержание книги:
— Роднина ли сте с Шнир от каменовъглената промишленост?
Това ме вбеси. Той знаеше точно с кого съм роднина. Почти всяко дете от Бон знаеше, че Мари Деркум е избягала с някой от семейство Шнир от каменовъглената промишленост, „малко преди матурата, а тя беше толкова набожна“. Въобще не отговорих на въпроса на Зомервилд, той се засмя и каза:
— Понякога ходя на лов с господин дядо ви, а с господин баща ви се виждам също понякога, когато играем скат в бонския мъжки съюз.
И на това се ядосах. Не можеше да бъде толкова тъп да предположи, че цялата тази дивотия с лова и мъжкия клуб ще ми допадне, а и не ми изглеждаше на човек, който от неудобство ще говори каквото му падне. Най-сетне отворих уста и казах:
— На лов ли? Винаги съм си мислел, че ловът е забранен за католическите духовници.
Настана неловко мълчание, Мари се изчерви, Кинкел търчеше объркан из стаята и търсеше тирбушона, жена му, която тъкмо бе влязла, изсипа солени бадеми в стъклената чиния, в която вече имаше маслини. Дори Зомервилд се изчерви, което въобще не му отиваше, лицето му бе достатъчно червено. Той каза тихо и все пак малко обидено:
— За протестант сте добре информиран.
А аз казах:
— Аз не съм протестант, но се интересувам от определени неща, защото Мари се интересува от тях.
И докато Кинкел наливаше на всички вино, Зомервилд каза:
— Има правила, господин Шнир, но има и изключения. Аз произхождам от един род, в който професията на главен лесничей се предава по наследство.
Ако беше казал професията лесничей, бих го разбрал, но че каза главен лесничей, отново ме ядоса, но си замълчах, само направих кисела гримаса. Тогава започнаха да си говорят с очи. Госпожа Кинкел каза с очи на Зомервилд: „Оставете го, той е още толкова млад.“ А Зомервилд й отвърна със своите очи: „Да, млад и доста невъзпитан“, а докато ми наливаше последен вино, Кинкел каза на мен с очи: „О, господи, колко млад сте още.“ А Мари попита на глас:
— Как е баща ви? Все същият ли си е?
Бедната Мари бе толкова бледа и разстроена, че можа само мълчаливо да кимне. Зомервилд добави:
— Какво щеше да стане с нашия добър стар, толкова набожен град без господин Деркум.
Това отново ме вбеси, тъй като старият Деркум ми бе разказал, че Зомервилд се бил опитал да забрани на децата от католическото училище да си купуват от него бонбони и моливи. Аз казах:
— Без господин Деркум нашият добър стар и толкова набожен град щеше да е още по-мръсен, той поне не е лицемер.
Кинкел ме погледна смаяно, вдигна чашата си и рече:
— Благодаря, господин Шнир, подсказахте ми един хубав тост: Да пием за благото на Мартин Деркум.
А аз отговорих:
— Да, за неговото благо, с удоволствие.
Госпожа Кинкел отново заговори с очи на мъжа си: „Той не е само млад и невъзпитан, а е и безсрамен“. Никога не можах да разбера защо Кинкел по-късно винаги определяше тази „първа вечер с вас“ като най-приятна. Малко след това дойдоха Фредебойл, годеницата му, Моника Силвс и някой си фон Северн, за когото преди да дойде, казаха, че макар да е сменил вероизповеданието си, бил симпатизант на ГСДП14, което явно се възприемаше като страшна сензация. И Фредебойл виждах тази вечер за първи път, възприех го почти както всички останали. Въпреки всичко им бях симпатичен, а те въпреки всичко ми бяха несимпатични, освен годеницата на Фредебойл и Моника Силвс; за Северн не можех да кажа нито едното, нито другото. Той бе скучен и изглеждаше твърдо решен окончателно да почива на сензационния факт, че е покръстен от протестант в католик и е член на ГСДП; усмихваше се, беше любезен и въпреки това леко изпъкналите му очи сякаш постоянно казваха: „Погледнете ме, аз съм!“ Съвсем не го намирах лош. Фредебойл вече бе благоразположен към мен, почти три четвърти час говори за Бекет и Йонеско, изприказва куп неща, които, както забелязах, бе прочел някъде, а гладкото му красиво лице с изненадващо широка уста сияеше от доброжелателство, когато от глупост признах, че бях чел Бекет, всичко, което казваше, ми се струва все така познато, сякаш го бях чел някъде. Кинкел го гледаше сияещ с възторг, а Зомервилд се оглеждаше, казвайки с очи: „Какво, та ние католиците да не сме от луната.“ И всичко това стана преди молитвата. Госпожа Кинкел каза:
14
Германска социалдемократическа партия. — Б.пр.