Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Тук млъква и свива рамене. Не го казва, но аз схващам посланието му. Възможно е аз да съм сложил обувката там, зад турнирната арена, и после да съм я посочил на Шофлър. Съучастник е могъл да ми се обади от домашния на мобилния телефон. Няма искане за откуп — нито по телефона, нито по пощата. Самият Шофлър го каза: „Защо му е да отвлича две деца? Не е като да има отстъпка при покупка на едро.“ Няма външно потвърждение на версията ми. Всичко започва и свършва с мен.
— Все някой трябва да ни е видял там — казвам аз. — Така де… не е за вярване. Хиляди хора ни видяха.
— Е, колкото до посетителите на панаира — с помирителен тон казва Шофлър, — сигурен съм, че сте прав. Наистина получихме много обаждания от хора, които твърдят, че са ви видели. — Пак издава онзи цъкащ звук с език. Който е предназначен да изрази съжаление. — Но пък всички канали гърмят за това. Повечето от обадилите се дори не са били там във въпросния отрязък от време. Е, сигурен съм, че в крайна сметка ще намерим достатъчно благонадеждни свидетели, които са ви видели със синовете ви и могат да потвърдят часовата рамка. — Ръцете му се вдигат встрани в жеста „какво мога да направя аз“. — Но докато това стане, съветът ми е да се подложите на теста.
— Разбира се, че ще се подложа на теста.
— Добре — казва инспекторът. — Ще го уредя.
Родителите ми и Джак са се появили в коридора зад инспектора.
— Казаха ни да се преместим в кухнята — обяснява майка ми.
— За какъв тест става дума? — пита Джак.
— Искат Алекс да се подложи на тест с детектор на лъжата — казва Лиз с треперлив глас.
— Детектор на лъжата? — обръща се баща ми към Шофлър. — Какво, по дяволите, трябва да означава това?
Шофлър отново вдига ръка.
— Така се прави — казва той. — За да го изключим.
— Като с пръстовите отпечатъци? — вмъква майка ми.
Шофлър кима. Баща ми изпъчва гърди.
— Слушайте, инспектор Шофлър — казва той, — бъдете откровен с мен. Има ли нужда да наемем адвокат?
— Всичко е абсолютно доброволно — казва Шофлър. — Ако синът ви иска да…
— Не — прекъсвам го аз. — Татко, за Бога! Никакви адвокати — нямам нужда от адвокат.
— Не че… — започва баща ми. — Не исках да кажа… — Клати глава. Виждам, че е стиснал здраво ръката на майка ми, пръстите им са преплетени, кокалчетата — побелели. — Просто всичко това никак не ми харесва, Алекс. Не ми харесва накъде отиват нещата.
— Ще го уредя за сутринта — казва Шофлър.
За миг фалшивото обвинение ме поглъща… Да ме обвинят в такова нещо! Сам мога да напиша въвеждащия текст, представям си затаения и мрачен глас на диктора:
„Ново развитие по случая с изчезналите близнаци Калахан — полицията намира окървавена тениска в дома на бащата… Бащата е бил помолен да се подложи на тест с детектор на лъжата.“
Ала обидата и гневът от обвинението, избликът на тъга — тези чувства траят само няколко секунди. Едва ги регистрирам на фона на отчаянието, което ме е обвило, откакто Шофлър ни показа окървавената тениска на Кевин. Единствената искрица надежда идва от мисъл, която сама по себе си е толкова ужасна, че ме е срам да си я призная — тениската беше само една, не две. Може би две деца наистина са им дошли в повече. А и обувката беше на Кевин. Може би Шон…
Потъвам.
Не че съзнателно съм вложил твърде много във вярата си, че Шофлър и властите ще открият похитителя на синовете ми, ще намерят Кевин и Шон и ще ги върнат вкъщи. И все пак на някакво ниво съм вложил в тази мисъл повече, отколкото сам съм съзнавал. Повярвал съм в професионализма и енергията на властите, в ресурсите им — техника и жива сила, в хеликоптерите им, разграфените им карти, кучетата им, криминолозите им, информационните им бази с данни.
Но ако поканата да се подложа на тест с детектор на лъжата означава — а не виждам какво друго може да означава, — че според тях съм играл някаква активна роля в изчезването на синовете си, то тогава надежда няма. Властите са толкова далеч от истинската следа, че със същия успех мога да заложа всичките си надежди на жълтите панделки, които съседите ми са започнали да връзват по дърветата на улицата ни в знак на съпричастност.
11.
Тестът с детектора на лъжата е назначен за тази сутрин в единайсет.
Въпреки че съм невинен, пак се притеснявам. Как може една машина, създадена да измерва галваничната реакция (а аз имам само бегла представа какво е това), да различи видовете стрес? Как може едно механично устройство да различи тревогата при изричането на съзнателна лъжа от тревогата заради самия тест, заради фалшивото обвинение и заради незнайната участ на изчезналите ми деца?