Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Лиз е посивяла. Тръгваме след Шофлър нагоре към кабинета ми, където един цивилен полицай, също с ръкавици, седи върху ъгъла на бюрото ми и държи листове, защипани върху твърда подложка. Шофлър го представя:
— Това е полицай Дейвид Ебинджър.
Шофлър обяснява, че след делото срещу О. Дж. Симпсън е въведено правило само един полицай да се занимава с материалните улики — от прибирането им в пликове и надписването им, до прибирането и ваденето им от полицейското хранилище и представянето им в съда.
— Налага се да изясним тези неща — делово казва той, — в случай че се стигне до съдебно дело.
Кимаме. Разбираме.
А после Шофлър затваря вратата.
— Открихме нещо — казва той.
Не мога да изрека и дума.
На бюрото ми има кафява картонена кутия колкото кутия за обувки. Капаците й са отворени и висят от двете страни, към кутията е прикачен бял етикет с надпис на ръка. Шофлър кимва на Ебинджър и после със задния край на един молив изважда от кутията смачкана и петносана дреха — жълта тениска. Петната са червеникавокафяви и веднага разбирам, че са от кръв.
Лиз простенва. Обгръщам с ръка раменете й и тя се притиска в мен, заравяйки лице в гърдите ми. Не може да погледне, а аз не мога да отместя очи. Шофлър разклаща внимателно молива, така че тениската да се разгъне. Само че тя изглежда е изсъхнала в този вид, смачкана, и усилията му не постигат много. По някаква причина се чувствам задължен да гледам, изпълнен с ужаса, че тениската ще се изплъзне от молива и ще падне на бюрото, а аз не бива да допускам това. Най-накрая гънките в единия край на смачканата тениска се разлепват, все едно се отваря стиснат юмрук, и аз виждам голяма колкото длан част от предницата на тениската.
Не ми трябва повече.
Вижда се опашка на риба, така както ги рисуват в анимационните филмчета — знам, че е на кит, върху чийто корем е отпечатана думата НАНТЪКЕТ.
— На Кевин е — казвам аз. Думите се изливат сякаш по своя воля. — Шон има същата, само че зелена. — Не мога да сваля очите си от тениската. Опитвам се да се концентрирам върху дрехата, да изключа образа на Кевин с нея. Усещам странен металически вкус в устата си. Лиз се тресе в ръцете ми.
— Къде я намерихте? — чувам собствения си глас.
— Можете ли да го потвърдите, госпожо Калахан? Имам предвид — да разпознаете дрехата?
Лиз застива, вдига глава от гърдите ми, обръща я, поглежда. Успява да кимне отсечено няколко пъти.
Шофлър я притиска.
— Казвате, че тениската е била на вашия син Кевин?
— Да.
— Къде я намерихте? — питам отново, но Шофлър отново не ми отговаря. Пуска тениската обратно в кутията и затваря капаците с помощта на молива. Ебинджър я запечатва с тиксо.
— Има още нещо — казва Шофлър. — Бихте ли ме последвали?
Шофлър води, Ебинджър върви след нас. Опитвам се да не мисля за новия ужас, който ще ни покаже инспекторът. Съсредоточавам погледа си върху тила на Лиз, върху лекото полюшване на тъмната й конска опашка. Влизаме в стаята на момчетата. Трудно ми е да дишам.
— Решихме да не го местим на първо време — казва Шофлър и отваря с молива вратата на килера. — Можете ли да обясните това? — пита той и посочва с молива към най-горния рафт.
Дръпва се встрани, така че да надникнем и ние. Там, до кутията със забавни игри, има малка стъклена купа, пълна с прозрачна течност. Стои на самия ръб на рафта, сякаш всеки момент ще падне.
— Какво е това? — пита Лиз. — Вода ли е?
— Още не сме сигурни… но, ъъ… както казах, ако можете да ни кажете за какво служи, това би ни помогнало.
Лиз поглежда към мен, но аз мога само да свия рамене. Нямам представа какво прави купа с течност на най-горния рафт в килера на момчетата.
— Да са имали домашно животно или нещо такова? — пита Шофлър. — Жаба, буболечка някаква… риба? Така би имало смисъл.
— Не знам за такова нещо — казвам му аз.
— Хмм — мърмори Шофлър, — не знаете. — Обръща се към Лиз. — Госпожо Калахан?
Лиз само клати глава, мръщи се и ме поглежда някак странно.
— Ще вземем проба от течността и отпечатъци от купата. Купата е ваша, между другото, нали? — Поглежда към мен, после към Лиз.
— Не знам — казвам аз. — Предполагам.
— На мен не ми е позната — казва Лиз.
— Хмм — отново казва Шофлър. — Е, Дейв ще се заеме с това — казва той и кима към килера, — а екипът може да се прехвърли в дневната. Останалата част от къщата вече е на ваше разположение. — Сваля си ръкавиците.
— Инспекторе…
— Предполагам, че няма да отнеме много време — казва той, без да ми обърне внимание, — а след това ще ви се махнем от главата. Сигурно всички са доста уморени вече — продължава той, — особено родителите ви.