Наследници [The Summons-bg]

— Печалбите се облагат с данъци, а след като съдията не е искал никой да знае за порока му, сигурно се е опитвал да потули всичко.

— Да, казината обаче не те ли карат да подпишеш някакви квитанции за по-значителните печалби?

— Не съм виждал никакви шибани квитанции.

— Да, но ако беше спечелил?

— Прав си, има такова нещо. Един мой клиент спечели единайсет бона на петдоларовите ротативки. Дадоха му формуляр 199, бележка за данъчните.

— Как стои въпросът при играта на зарове?

— Ако обмениш наведнъж чипове за повече от десет хиляди долара, има формуляри. Ако си под десет бона, няма нищо. Също като при кешовите операции в банките.

— Съмнявам се, че съдията би искал да има нещо черно на бяло.

— Абсолютно.

— Никога ли не е споменавал пари в брой, когато сте съставяли завещанието му?

— Никога. Тези пари са тайна, Рей. Не мога да ги обясня. Нямам представа какви ги е мислил. Сигурно е знаел, че ще бъдат намерени.

— Точно така. Сега въпросът е какво да правим с тях.

Хари Рекс кимна и пъхна пурата в устата си. Рей се облегна назад и се загледа във вентилатора. Дълго време седяха и се чудеха какво да правят с парите. Никой не искаше да предложи просто да продължат да ги крият. Хари Рекс реши да донесе още една бира. Рей каза, че и той ще си вземе. Докато времето си течеше, стана ясно, че парите няма да се обсъждат повече, не и този ден. След няколко седмици, когато започнеха процедурата за уреждане на наследството и направеха опис на имуществото, пак можеха да повдигнат въпроса. А можеха и да не го повдигнат.

Цели два дни Рей се бе чудил дали да каже на Хари Рекс за парите; не за всичките, само за една част от тях. След като го направи, останаха повече въпроси, отколкото отговори.

Не научи кой знае какво. Съдията имал слабост към зара и лека ръка, но едва ли бе спечелил три милиона и сто хиляди долара за седем години. Пък и изглеждаше невъзможно такова нещо да остане скрито-покрито.

Рей се върна към данъчните декларации, докато Хари Рекс се зарови в списъците на даренията.

— Коя счетоводна фирма ще използваш? — попита Рей след дълго мълчание.

— Не са малко.

— Но не местна, нали?

— Не, гледам да стоя надалеч от тукашните. Клантън е малък град.

— Така като гледам, всичко е добре описано.

— Ще бъде лесно, като изключим къщата.

— Дай да я обявим за продан, колкото по-рано, толкова по-добре. Няма да стане бързо.

— Каква начална цена да сложим?

— Нека тръгнем от триста хиляди.

— Ще вложим ли някакви пари, за да я постегнем?

— Няма пари, Хари Рекс.