Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Отново огледа Уитни през монокъла си и изведнъж рязко кимна:
— Не ме изпращайте, госпожице!
Момичето смаяно гледаше към вратата, от която току-що беше излязла достолепната вдовица, после тръсна глава, обърна се към леля си и отбеляза:
— Мисля, че е малко смахната.
— Аз пък мисля, че е хитра като лисица — отвърна лейди Ан с лека усмивка. — И смятам, че ще бъде разумно от твоя страна да приемеш съвета й.
Уитни седеше пред огледалото на тоалетната масичка и като в транс наблюдаваше как сръчните ръце на Клариса изкусно оформят тежката й коса в красиви къдрици, после ги захващат с диамантен клипс — последната, изключително скъпа и екстравагантна покупка, която беше направила в навечерието на заминаването си от Париж. Лекият нощен ветрец подухваше завесите на отворения прозорец и когато погледна към голите си до лактите ръце, госпожица Стоун установи, че е настръхнала. По всичко личеше, че нощта ще е студена, което я устройваше, понеже беше решила да облече плътна рокля от кадифе.
Отвън вече се чуваше шум от пристигащи карети и приглушените смехове на гостите. Дали не й се присмиваха, спомняйки си старите й грехове? Не беше ли това смехът на Маргарет Меритън или на някое от останалите момичета, пред които многократно се беше излагала?
Не забеляза кога Клариса е приключила с тоалета й и безшумно е излязла от стаята. Потръпна от студ и напрежение. Никога в живота си не беше се чувствала толкова нервна и уплашена, толкова несигурна в себе си. През всичките четири години, прекарани във Франция, тя се беше подготвяла за тази вечер.
Пристъпи към прозореца. Чудеше се как ли щеше да е облечена Елизабет? Роклята й със сигурност щеше да е в някой от любимите пастелни цветове. Разтвори леко тежките завеси и се загледа в пристигащите една след друга карети. Изглежда, баща й беше поканил цялата околност. И, разбира се, всички бяха приели охотно поканата му. Нямаха търпение да я видят, да я следят през цялата вечер, надявайки се да открият някакъв знак, че колкото и да се е променила в Париж, тя пак си е останала същото невъзпитано момиче.
Ан спря на прага на стаята. Племенницата й беше застанала в профил. Изглеждаше нереално красива с тези фини черти, дълги извити мигли и нежна като магнолия кожа. Махагоновите й къдрици падаха тежко по гърба, а в тъмните кичури проблясваха скъпи диаманти. Роклята й беше от масленозелено кадифе, падащо на меки гънки около изваяното тяло. Линията беше максимално изчистена, но именно тази простота разкриваше цялата красота и женственост на фигурата на племенницата й.
Уитни не забелязваше леля си. Погледът й беше вперен навън, към стълбището, където преди миг беше спряла поредната карета. Отвътре излезе висок рус мъж и подаде ръка на дребничка светлокоса дама. Пол беше тук. И беше пристигнал с Елизабет. Тя рязко се извърна от прозореца и за малко да се блъсне в леля си.
— Зашеметяваща си! — прошепна лейди Ан.
— Наистина ли я харесваш? Имам предвид роклята? — Гласът на Уитни прозвуча напрегнато.
Дали я харесвам? — засмя се леля й. — Скъпа, става дума за теб! Ти си прекрасна и елегантна!
Лейди Ан разтвори шепи и показа на Уитни едно изключително красиво изумрудено колие.
— Тази сутрин баща ти ме попита какъв е цветът на роклята ти и после ми даде това със заръката да ти го предам. Навремето принадлежеше на майка ти — добави с въздишка тя и закопча колието около изящната шия на девойката. — Чудесно! Хайде, скъпа, време е за твоя втори официален дебют!
Изведнъж Уитни почувства колко много й се иска Никълъс Дьовил да беше тук, до нея, за да й помага и да я подкрепя.
Баща й я очакваше нетърпеливо до стълбите. Щом Уитни се появи пред него, той се втренчи в нея с възторжено удивление. Това възвърна донякъде самочувствието й.
Балната зала беше пълна с хора. Когато господин Стоун се появи под ръка с дъщеря си и направи знак на музикантите да започнат да свирят, гостите изведнъж замлъкнаха. Всички погледи се отправиха към младата домакиня. Уитни извика на помощ спомена за Ники Дьовил. Представи си, че е до нея, че се навежда към ухото й и прошепва: „Те са само едни провинциалисти, скъпа моя. Горе главата!“