Уитни моя любов

— Господин Уестланд, мисля, че този неприятен разговор продължава повече от необходимото!

Ръцете му я хванаха още по-здраво.

— Нямам намерение с вас да ставаме за посмешище тази вечер, малка моя — предупреди я той и я завъртя в такт с музиката. — Каква приятна вечер, нали? — Наведе се към ухото й и заговорнически прошепна: — Баща ви отново ни наблюдава.

— Вечерта наистина беше приятна — троснато отвърна Уитни и зачака острия му отговор. Но когато той нищо не каза, тя объркано вдигна поглед към него. Почувства се глупаво. Вярно, беше се държал нахално при потока, но като имаше предвид нещата, които му беше наприказвала тази вечер, тя не беше по-добра от него.

— Мисля, че сега е ваш ред да ми отвърнете грубо — каза след малко тя. — Или съм загубила играта?

Той се усмихна одобрително при тази така неочаквана промяна в поведението й и меко рече:

— Май сме наравно.

Сивите му очи, лекотата, с която я водеше във валса, й напомняха нещо. Опита се да се сети.

— Господин Уестланд, не сме ли се срещали и преди?

— Много неприятно щях да се почувствам, ако се бяхме срещнали и вие сте ме забравили след срещата ни.

— Сигурна съм, че ако съм ви срещала, щях да си спомня за вас — учтиво отвърна тя и реши да отхвърли подозрението, което я мъчеше.

Пол удържа обещанието си и не след дълго доведе Елизабет при Уитни. Госпожица Аштън приличаше на красива, крехка порцеланова кукла. Светлосинята й рокля така добре подхождаше на розовите й страни и златистите къдрици, а в гласа й имаше искрена симпатия, когато рече:

— Не мога да повярвам, че това наистина си ти, Уитни!

Наистина, в тези думи прозираше намек за предишната Уитни, но тя беше уверена, че Елизабет нямаше намерение да я обиди.

Клейтън покани Елизабет за следващия танц и Уитни изпита тайната надежда, че сега, когато Пол е без дама, ще я покани отново. Вместо това той смръщи вежди и рязко каза:

— Питам се дали е прието за нормално в Париж мъж и жена, които току-що са били представени един на друг, да се гледат в очите, докато танцуват?!

Уитни ахна от изненада.

— Аз… Аз… Не съм гледала господин Уестланд в очите. Просто ми се стори, че го познавам отнякъде, а в същото време ми изглеждаше напълно непознат. Не ти ли се е случвало подобно нещо?

— Случи ми се. Тази вечер. Мислех, че си някоя, която познавам. Сега вече се съмнявам в това.

Той се обърна и остави Уитни да гледа след него. Беше време, когато след подобен разговор тя щеше да се втурне след него, да го уверява, че той е мъжът, когото иска, че е единствен, че Клейтън Уестланд не означава нищо за нея. Но сега не беше едно време. Сега тя беше по-голяма, по зряла, по-мъдра. Усмихна се и тръгна в противоположната посока.

Пол повече не се доближи до нея, но тя прекара вечерта приятно. Танцува с всички господа, които я канеха. Ако трябваше да избира между един Пол, който беше изпълнен с увереност, че стига да поиска, тя ще бъде негова, и Пол, обзет от ревност и разкъсван от съмнения, тя с положителност предпочиташе втория. Лейди Юбанк беше права. Съперничеството с други мъже беше онова, от което младият Севарин имаше нужда.