Уитни моя любов

Тези мисли не я напуснаха и когато се върна у дома, влезе в дневната и седна до леля си.

— Няма да познаеш кого срещнах днес! — възкликна Уитни. Канеше се да сподели с лейди Ан за необичайната среща, но в този миг в стаята влезе икономът.

— Лейди Амелия Юбанк иска да ви види, госпожице Стоун — съобщи тържествено старецът.

— Мен ли? Защо? — подскочи изненадано Уитни.

— Въведи лейди Юбанк в розовия салон — нареди лейди Ан на иконома, без да откъсва очи от изпадналата в паника девойка, която безпомощно се оглеждаше наоколо, търсейки място, където би могла да се скрие. — Защо, за Бога, си толкова притеснена, скъпа?

— Ти просто не я познаваш, лельо Ан! Когато бях малка, тя непрекъснато ми крещеше, щом ме видеше да си гриза ноктите!

— Е, поне е била загрижена за теб, след като е искала да се отучиш от този вреден навик, което не бих казала за никой друг тука.

— Но това обикновено ставаше, докато бяхме в църквата! — отчаяно проплака Уитни.

Ан се усмихна:

— Признавам, че е малко глуха, но за сметка на това — много приказлива. Но когато преди четири години дойдохме с чичо ти да те вземем, лейди Юбанк беше единствената дама, която каза добри неща за теб. Заяви, че си изпълнена с енергия и кураж. Освен това не бива да забравяме, че думата й се чува из околността.

— Защото всички се страхуват от нея — въздъхна момичето.

Когато лейди Ан и Уитни влязоха в розовия салон, вдовицата Юбанк вече беше там и разглеждаше един порцеланов фазан. На лицето й беше изписано неодобрение от тази очевидна безвкусица.

— Този кич сигурно е избран от баща ти — рече тя, обръщайки се към Уитни. — Майка ти никога не би позволила подобно нещо да загрозява камината й.

Възрастната дама вдигна монокъла към очите си и критично огледа момичето от главата до петите.

— Е, госпожице, какво ще ми кажете за себе си? — властно попита тя.

Уитни си наложи да не мисли за детските си страхове и любезно каза:

— За мен е удоволствие да ви видя отново след толкова време, милейди.

— Глупости! — повиши глас вдовицата. — Още ли си гризеш ноктите?

— Не.

— Много добре. Имаш чудесно тяло и красиво лице. Сега да поговорим за целта на визитата ми. Все още ли искаш имаш Севарин?

— К-какво?!

— Млада госпожице, аз съм тази, която не чува добре. ? Искаш ли да спечелиш Севарин или не?

За няколко кратки мига през ума на Уитни преминаха десетки отговори, но тя отхвърли всички до един. Погледна умолително към леля си, но лейди Ан само сви безпомощно рамене и се усмихна. Накрая девойката скръсти ръце и погледна мъчителката си право в очите:

— Да. Стига да мога.

— Ха! Така си и мислех! — доволно възкликна вдовицата и продължи, присвивайки очи: — Не обичаш преструвките и изчервяванията, нали? Защото ако е така, по-добре ще е да се върнеш обратно във Франция. Госпожица Елизабет прилага тази тактика от години и все още не е хванала Севарин в мрежите си. Послушай ме, този младеж има нужда от съперничество! Той е толкова самоуверен и наистина вярва, че може да има всяка жена, която си поиска! — Възрастната дама се обърна към лейди Ан: — В продължение на петнадесет години слушах как досадните ми съседи чертаят с черни краски бъдещето на вашата племенница, мадам, но аз винаги съм смятала това за глупости. Сега обаче нямам търпение да видя как тази дамичка ще отмъкне Пол Севарин изпод носа на останалите кандидатки.