Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Както се очакваше, Роланд Маки вече не фигурираше сред служителите на транспортната компания, в която беше работил по време на последната си условна присъда. Но също според очакванията, не бе скрил следите си особено интелигентно. В досието от службата за условно освобождаване се съдържаше информация за работните места през целия ту живот, по-голямата част от който беше преминала в условни освобождавания или присъди. По време на предишните периоди под наблюдението на щатските власти Маки беше карал влекач в други две фирми. Представяйки се за негова позната, Райдър се обади и лесно откри сегашната му месторабота: „Тампа Тоуинг“. Позвъни и там и попита дали Маки е на смяна. След малко затвори телефона и се обърна към партньора си.
— „Тампа Тоуинг“. Застъпва в четири.
Бош си погледна часовника. До четири оставаха десет минути.
— Да се отбием да го видим. После ще проверим адреса му. Къде е фирмата?
— На Тампа и Роско. Трябва да е срещу болницата.
— Болницата е на Роско и Рисида. Защо не са я нарекли „Роско Тоуинг“?
— И какво ще правим, след като го видим?
— Ами, ще идем при него и ще го питаме дали преди седемнайсет години е убил Беки Верлорън, той ще каже „да“ и ще го закараме в управлението.
— Стига бе, Бош.
— Не знам. Ти какво искаш да направим?
— Ще проверим адреса му, както каза ти, и после мисля, че сме готови за родителите. Трябва да поговорим с тях за тоя човек, преди да му изиграем театър. Особено номера с вестника. Предлагам да се отбием в къщата и да се срещнем с майката. И без това сме тук. Защо да не идем?
— Искаш да кажеш, ако е останала тук — отвърна той. - Провери ли и нея през АвтоТрек?
— Нямаше нужда. Още е тук. Нали чу Гарсия. Призракът на момиченцето й витае в оная къща. Съмнявам се, че тя някога ще я напусне.
Бош си помисли, че е права, ала не каза нищо. Продължи на изток по Девъншир Булевард до Тампа Авеню и зави по Роско Булевард. Стигнаха до пряката в четири без няколко минути. „Тампа Тоуинг“ всъщност беше сервиз на „Шеврън“ с два обслужващи екипа. Хари паркира на търговското площадче оттатък улицата и угаси мотора.
Не се изненада, когато четири часът дойде и отмина, без да има и следа от Роланд Маки. Не го смяташе за човек, който гори от нетърпение да върти геврека.
— Как мислиш? — попита Райдър в четири и петнайсет. — Дали моето обаждане може да…
— Ето го.
Трийсетинагодишно камаро с боядисани в сиво калници влезе в сервиза и спря до компресора. Бош едва успя да зърне шофьора, но това му стигаше, за да го познае. Отвори жабката и извади бинокъла, който си бе купил от самолетния каталог по време на един полет до Лае Вегас.
Смъкна се на седалката и погледна през бинокъла. Маки слезе от камарото и тръгна към отворения гараж на сервиза. Носеше униформен тъмносин панталон и светлосиня риза. На левия джоб на гърдите му имаше овално пришито парче с надпис „Ро“. От задния му джоб стърчаха работни ръкавици.
На хидравличния лифт в гаража имаше стар форд и отдолу работеше монтьор с въздушен гаечен ключ. При появата на Маки мъжът с гаечния ключ нехайно вдигна ръка и двамата с новодошлия плеснаха длани във въздуха. Маки спря и другият монтьор му каза нещо.
— Предполагам, че му съобщава за телефонното обаждане — каза Бош. — Маки не изглежда особено загрижен. В момента вида мобифон от джоба си. Сигурно звъни на човека, който си мисли, че го е търсил.
И като четеше по устните на Маки, продължи:
— Ей, ти ли си ме търсила?
Разговорът скоро приключи.
— Явно не — каза Бош.
Маки прибра мобилния телефон в джоба си.
— Обади се само на един номер — отбеляза Райдър. — Явно не води богат обществен живот.
— На ризата му пише „Ро“ — отвърна Хари. — Ако приятелят му е казал, че са търсили Роланд, Маки може да го е свел до единствената жена, която го нарича така.
— Какво прави сега?
— Не го виждам. Влезе навътре.
— Може би трябва да се измъкнем оттук, преди да започне да се оглежда, а?
— Я стига. Само едно обаждане и вече си мислиш, че ще реши, че някой го дебне след седемнайсет години?