Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Райдър понечи да завърти тома пак към себе си, но Бош я задържа за момент, вторачен в снимката. Позата и стилът му показваха, че Беки Верлорън е оставила тийнейджърската неловкост зад гърба си. Не можеше да нарече ученичката на снимката „момиче“. Тя беше на път да се превърне в привлекателна и самоуверена млада жена. Детективът пусна годишника и Киз го придърпа към себе си.
— Щяла е да разбива мъжките сърца — подметка Бош.
— Може вече да ги е разбивала. Може да е избрала неподходящия човек, чието сърце да разбие.
— При теб има ли нещо друго?
— Погледни.
Тя отново обърна тома към него. На двете страници имаше снимки от екскурзия на кръжока по изобразително изкуство във Франция от предишното лято: двайсетина ученици, момчета и момичета, както и неколцина родители или учители, застанали пред Нотър Дам, в двора на Лувъра и на туристическо корабче по Сена. Райдър посочи Ребека Верлорън на една от снимките.
— Значи е ходила във Франция — рече Хари. — И какво от това?
— Може да се е запознала с някого там. В тая история може да има чуждестранна връзка. Може да се наложи да идем там и да проверим.
Опитваше се да скрие усмивката си.
— Да — отвърна Бош. — Попълни командировъчните. Прати ги на шестия етаж.
— Божичко, Хари, май че чувството ти за хумор си е останало в пенсия.
— Сигурно.
Училищният звънец би и сложи край както на часовете, така и на дискусията. Бош и Райдър станаха, оставиха годишниците на масата, излязоха от библиотеката и следвайки упътванията на Стодард, се запътиха към класната стая на Бейли Сейбъл, като се пазеха от бързащите към изхода ученици. Момичетата носеха карирани полички и бели блузи, а момчетата — тъмнозелени панталони с бяло поло.
Надникнаха през отворената врата на стая Б-6. Жената на катедрата не вдигна поглед от тестовете, които оценяваше. Бейли Сейбъл. Почти не приличаше на председателката на класа, чиято снимка бяха видели в ученическия годишник. Косата й беше по-тъмна и по-къса, тялото й — по-широко и по-тежко. Също като Стодард, носеше очила. Бош знаеше, че е само трийсет и две — трийсет и три годишна, ала изглеждаше по-възрастна.
В стаята имаше и една ученичка, хубавко русокосо момиче, което прибираше учебниците в раницата си. Когато свърши и дръпна ципа, тръгна към вратата и каза:
— Довиждане, госпожо Сейбъл.
— Довиждане, Кейтлин.
Ученичката пътьом любопитно изгледа Бош и Райдър. Те влязоха в класната стая и Бош затвори вратата. Това накара Бейли Сейбъл да вдигне поглед от тестовете.
— Какво обичате?
Хари пое инициативата.
— Господин Стодард каза, че може да дойдем при вас.
И се приближи към бюрото. Учителката го погледна предпазливо.
— Родители ли сте?
— Не, ние сме детективи, госпожо Сейбъл. Казвам се Хари Бош, а това е Кизмин Райдър. Искаме да ви зададем няколко въпроса за Беки Верлорън.
Тя реагира така, сякаш са я ударили в корема. След толкова години мъката все още бе точно под повърхността.
— Боже Господи!
— Съжаляваме, че идваме така неочаквано — каза Бош.
— Какво е станало? Открихте ли кой…
Не довърши.
— Просто пак работим по случая. И вие можете да ни помогнете.
— С какво?
Бош бръкна в джоба си и извади полицейската снимка от досието на Роланд Маки в службата за условно освобождаване — снимка на осемнайсетгодишен крадец на коли. Сложи я върху най-горния тест и учителката я погледна.
— Познавате ли човека на снимката? — попита Хари.
— Направена е преди седемнайсет години — прибави Райдър. — Приблизително по времето на смъртта на Беки.
Бейли Сейбъл се взираше в предизвикателно отправените към обектива очи на Маки. Дълго не каза нищо. Бош се обърна към партньорката си и кимна — знак, че може би трябва да поеме разпита.
— Прилича ли ви на някого, с когото вие, Беки или някоя ваша приятелка може да сте се срещали? — попита Киз.
— Тук ли е учил? — най-после проговори Сейбъл.
— Едва ли. Обаче знаем, че е живял в квартала.
— Той ли е убиецът?
— Не знаем. Просто проверяваме дали е имало връзка между него и Беки.
— Как се казва?
Райдър хвърли поглед към Бош и той отново кимна.
— Казва се Роланд Маки. Изглежда ли ви познат?