Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Не. Трудно ми е да си спомня. Да си спомня лица на непознати, искам да кажа.
— Значи определено не го познавате, така ли?
— Определено.
— Смятате ли, че Беки може да го е познавала, без вие да знаете?
Тя дълго мисли.
— Ами, възможно е. Нали разбирате, оказа се, че е била бременна. Аз не подозирах за това и предполагам, че може да не съм знаела и за него. Той ли е…
— Не знаем.
Учителката сама бе насочила разпита към следващата група въпроси на Бош.
— Госпожо Сейбъл, оттогава са минали много години. Ако тогава сте мълчали заради приятелката си, ще ви разберем. Но ако знаете още нещо, сега можете да ни го кажете. Това сигурно е последният опит да разгадаем загадката.
— Бременността й ли имате предвид? Наистина не знаех. Съжалявам. И аз бях също толкова изумена, колкото и всички останали, когато полицията започна да разпитва за това.
— Ако Беки е искала да сподели с някого, това нямаше ли да сте вие?
Тя отново не отговори веднага.
— Не знам. Бяхме много близки, обаче тя беше близка и с други момичета. Четири приятелки бяхме тук още от първи курс. Бяхме се кръстили Котешкия клуб, защото всички имахме котенца. В различни периоди и години всяка от нас беше по-близка с една от другите, това постоянно се променяше. Но като група винаги се държахме заедно.
Бош кимна.
— Онова лято, когато отвлякоха Беки, коя беше най-близка с нея?
— Сигурно Тара. Тя го понесе най-тежко.
Хари погледна Райдър. Мъчеше се да си спомни имената на момичетата, с които Беки бе пренощувала два дни преди смъртта си.
— Тара Уд ли? — попита партньорката му.
— Да. Онова лято двете се мотаеха много заедно, защото бащата на Беки имаше ресторант в Малибу и те работеха там. Деляха си едно място. Като че ли не говореха за нищо Друго.
— Какво говореха? — продължи Райдър.
— А, нали знаете — кои звезди ходели там. Хора като Шон Пен и Чарли Шийн. Понякога говореха и за хората, Които работели в ресторанта, обсъждаха кои били готини. Нищо особено интересно за мен, защото не работех там.
— Обръщаха ли особено внимание на някого?
— Не, поне не си спомням. Просто обичаха да си приказват, защото бяха толкова различни, сърфистки и бъдещи актриси. Тара и Беки бяха калифорнийски момичета. За тях това беше нещо като културен бунт.
— Тя ходеше ли с някого от ресторанта? — попита Бош.
— Поне аз не знам. Но както казах, нямах представа за бременността, така че явно в живота й е имало някой, за когото не съм подозирала. Пазила го е в тайна.
— Завиждахте ли им, че работят там? — обади се Райдър.
— Не. Изобщо. Нямаше нужда да работя и това много ме радваше.
Киз насочваше разговора нанякъде, затова Бош я остави да продължи.
— С какво се забавлявахте, когато бяхте заедно? — попита тя.
— Ами… с обичайните неща. Ходехме заедно на пазар, на кино, такива работи.
— Кои от вас имаха коли?
— Ние с Тара. Тара имаше кабрио. Ходехме…
Сейбъл млъкна: спомняше си за миналото.
— Да? — подкани я Райдър.
— Просто си спомних, че след училище често ходехме в Лаймкилн Кениън. Тара имаше хладилник в багажника и баща й не забелязваше, че отмъква бира от вкъщи. Веднъж ни спря полицейска кола. Скрихме бирите под униформените си поли. Свършиха идеална работа. Полицаят не забеляза. — Тя се усмихна. — Естествено, откакто преподавам тук, внимавам за такива неща. Униформата още си е същата.
— Ами преди Беки да започне работа в ресторанта? — Бош искаше да върне разговора към Беки Верлорън. — Веднага след края на учебната година е била болна една седмица. Отидохте ли да я видите, обадихте ли й се по телефона?
— Сигурна съм, че съм й се обаждала. Това беше, когато казаха, че сигурно е абортирала. Значи всъщност не е била болна. Просто се е възстановявала. Обаче аз не знаех. Мислила съм си, че е болна. Не си спомням дали сме разговаряли точно оная седмица.
— Навремето детективите зададоха ли ви всички тия въпроси?
— Да.
— Къде би отишло момиче от гимназията „Хилсайд“, ако забременее? — попита Райдър. — По онова време, искам да кажа.
— Имате предвид клиника или лекар?
— Да.
Шията на Бейли Сейбъл се изчерви. Въпросът я засрамваше. Тя поклати глава.
— Не знам. Това беше също толкова смайващо, нали разбирате, колкото и убийството на Беки. Накара ни да си помислим, че всъщност не сме познавали приятелката си. Беше много тъжно, защото осъзнах, че тя не ми се е доверявала достатъчно, за да споделя тия неща. Знаете ли, още си го мисля, когато си спомням за едно време.
— Тя имаше ли гаджета, за които сте знаели? — попита Бош.
— Онова лято — не. По-рано имаше гадже, но той се пресели на Хаваите с родителите си. Това беше предишното лято. После си мислех, че през цялата учебна година е била сама. Нали разбирате, не ходеше на танци и мачове с момчета. Обаче явно съм сбъркала.