Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
Метали, камъни, дървета, мъже, води, жени себични, костюми, слонове, жребчета са между себе си различни.
Не се страхувай. Кой може да ти навреди, щом като аз те пазя?“ Тогава самката снесла яйцата си, а морето, което чуло разговора им, помислило: „Да! Нали добре е казано:
Титибхът вдигнал смел ръка,
за да не падне в миг небето. Да. Та кое ли същество
не носи гордостта в сърцето?
Какво пък, аз ще узная каква е силата му.“ И на другия ден, когато титибхите отишли за храна, морето протегнало от любопитство далеко своите ръце-вълни и отнесло яйцата. Като се върнала, самката видяла, че гнездото е празно, и казала на съпруга си:
„Погледни какво се е случило с мен, нещастната. Днес морето е отнесло яйцата. Неведнъж ти казвах да отидем на друго място, но ти, неразумен, като Ядбхавишия, не се съгласи. Сега ми е така мъчно за загиналите деца, че искам да се хвърля в огъня.“ Титибхът казал: „Скъпа, когато пресуша до дъно това море, ти ще видиш моята сила.“ Но самката възразила: „Син на благороден! Как можеш да се бориш с морето? Нали е казано:
Тоз, който себе си не знае
и не познава своя враг,
подобно пеперуда в огън
ще изгори като глупак.“
Титибхът отговорил: „Мила, не говори така.
Гори далеч над върховете
с лъчи червени утринта. Що значи възраст за човека,
дошъл сред блясък на света?
Ето защо аз ще изчерпя с клюна си всичката вода и ще превърна морето в суха земя.“ Самката казала:
„О, скъпи! Нали тук непрекъснато вливат водите си Джахнави и Синдху, които поглъщат девет хиляди и деветстотин реки. Как ще пресушиш морето с клюна си, който побира само капка? Защо да говорим за невъзможното?“ Титибхът отвърнал:
"Успехът е във мъжеството,
железен моят клюн е, виж, а дните, нощите са дълги,
как всичко да не пресушиш?
Но самката възразила: „Ако твърдо си решил да се бориш с морето, повикай и други птици. Нали е казано:
Задружност щом цари в борбата —
и слабите ще победят. Плетат въжета от тревите,
та слоновете да държат.
А също така:
Кълвач, комар и жаба, загрижени за врабката, успели да погубят един див слон в гората.“
Самецът попитал: „Как?“ Тя разказала:
ОСЕМНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"В една гъста гора живеели две врабчета. Те свили гнездо върху клоните на тамала. Когато дошло време, врабката снесла яйца. Но ето че веднъж един див и опиянен от страст слон, измъчен от силната горещина, в стремежа си да се скрие на сянка, се подслонил под тази тамала. Заслепен от страст, той издърпал с края на хобота си клона, на който живеели врабчетата, и го-прекършил. Врабешките яйца се счупили. А врабчетата, на които им било съдено да останат живи, едва се спасили от смъртта. Тогава врабката, тъгувайки по загиналите си деца, започнала с мъка да ги оплаква. Като чул тъжните думи, при нея дошел най-добрият й приятел — кълвачът. И опечален от нещастието й, казал: „Скъпа, защо трябва напразно да тъгуваш? Нали е казано:
За времето изпепелено,
за мъртвия, изчезнал в мрак, мъдрецът никога не жали,
това е дело за глупак.
А също така:
За мъртвия да се тъжи Защо;
Глупакът ден след ден ще си притуря нова мъка
и двойно ще е наскърбен.“
Но врабката отговорила: „Ти си прав, но какво от това? Разяреният от страст слон унищожи моето потомство. Затова, ако ти си ми приятел, измисли нещо, с което да погубиш този голям слон. Тогава аз ще престана да оплаквам смъртта на своето потомство. Нали е казано:
На този, със когото си дружил в бедата, на онзи, от когото бил си унижен, отвръщай винаги според делата, тогава ще си втори път роден.“
Кълвачът продумал: „Добре го каза. Нали се говори:
Който в скръб ти е приятел,
само той ти е другар. Здрав ли си, тогава всеки
може да ти дава цяр.
А също така:
Другар в беда — туй е другар, а който храни — е бащата;
твой брат е — на когото вярваш с жар, в предаността ще проличи жената.
Познай силата на моя разум! Имам приятел комар на име Винарава. Ще го повикам и той ще погуби този негоден и зъл слон.“ След това кълвачът отлетял заедно с врабката при комара и казал: „Скъпи, тази врабка е моя приятелка. Зъл слон счупи нейните яйца и й причини мъка. Помогни ми да го погубя.“ Комарът отговорил: „Скъпи, какво може да се направи в подобен случай? Имам аз една добра приятелка — жабата Мегхадута. Ще я повикаме и ще направим всичко, каквото трябва. Нали е казано:
Щом учен, мъдър и достоен
дълбоко начумерят чело, изникват планове и форми
и мисълта им става дело.“
Тогава всички отишли при Мегхадута и разказали за това, което се случило. Тя казала: „Няма да може да издържи бедният слон пред замислите на разгневената тълпа! Ти, комаре, отлети при този опиянен слон и започни да бръмчиш в ухото му, той ще чуе твоя глас и ще замижи от удоволствие. Тогава кълвачът ще избоде с клюна си очите му. Когато започне да го мъчи жажда, ще чуе моето крякане, а в това време аз ще стоя на края на една яма. Като помисли, че там има вода, ще тръгне срещу мен, ще достигне ямата, ще падне в нея и ще отиде в небитието.“ Така и направили. Слонът зажумял от сладкото бръмчене на комара и кълвачът му избол очите; а през нощта, бродейки, измъчван от жажда, той се насочил към жабешкия глас, стигнал до голямата яма, паднал в нея и загинал-