Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
[Край на петнадесетия разказ]
Ето защо аз казвам: „Дори бедняк — храни се сам…“ Докато те разговаряли, отново дошел вестоносецът на Вишну и казал: „Хей, Гарутман! Господарят Нараяна заповяда бързо да се явиш при него, за да се отправите към Амаравати.“ Гаруда гордо отговорил: „Ей, вестоносецо! За какво му е на господаря такъв лош слуга като мен?“ Вестоносецът отговорил: „О, Гаруда! Мигар блаженият ти е говорил някога неприлични думи? Защо се държиш така високомерно с него?“ Гаруда казал: „Морето, което е дом на блажения, е отвлякло яйцата на моите слуги, титибхите. Затова кажи на господаря, че ако не накаже морето, няма да бъда повече слуга на блажения.“ Като узнал от устата на вестоносеца, че Гарутман е разгневен, Вишну помислил: „Да! Много е ядосан Вайнатея. Затова сам ще отида при него и като му окажа уважение, ще го доведа тук. Нали е казано:
За нищо не кори слугата,
щом е безкористен в дълга. Пази го като син в бедата
и ще живееш без тъга.
А също така:
И да е силен господарят,
слугите си отрупва с дар, а те затуй, когато трябва,
ще влязат в огън и вода.“
След тези мисли той се отправил бързо към Гаруда. А онзи, като видял, че господарят дошел в дома му, навел глава от срам, поклонил се, а след това казал:
„Погледни, блажени! Твоят дом — морето — се възгордя и ме оскърби, като отвлече яйцата на моите слуги. Аз се срамувах от блажения и затова протаках, ако не беше това, днес бих превърнал морето в суша.“ А блаженият отговорил: „О, Вайнатея! Ти каза истината. Нали:
Щом властелинът не изгони
своя зъл слуга глупак, за греховете му да тегли
и да превива сам гръбнак.
Върви, а ние ще вземем яйцата от морето и като зарадваме титибхите, ще се отправим към Амаравати да изпълним божествените дела.“ Когато онзи се съгласил, блаженият сложил на лъка си огнена стрела и заплашвайки морето, казал: „Хей, лошо море! Върни яйцата на титибхата, иначе ще те превърна в суша.“ Щом чуло това, морето се изплашило и треперейки от край до край, взело яйцата върху вълните си и пред очите на блажения ги върнало на титибхата.
Ето защо аз казвам: „Щом не познава своя враг…“ Разбирайки в какво се състои работата, Сандживака попитал: „Приятелю, разкажи ми, по какъв начин се сражава Пингалака?“ Онзи отговорил: „Обикновено той лежи върху каменистата почва с отпуснато тяло. Ако днес веднага вирне опашката си и събере на едно място четирите си лапи, наостри уши и отдалече гледа право в теб, знай, че е намислил нещо лошо.“
След това Даманака отишел при Каратака. Онзи попитал: „Какво направи?“ Той отговорил: „Аз разделих Пингалака от Сандживака.“ Каратака попитал: „Наистина ли?“ Даманака отговорил: „Ще разбереш това впоследствие.“ Каратака се отзовал: „Няма нищо чудно! Нали е казано:
Щом плана е добър — на две разсича той врагът. Потокът тъй между скалите пробива път.“
Даманака казал: „Така или иначе, щом като е предизвикан раздор, трябва да се погрижим за собствената изгода. Казано е:
Тоз, който всичко е изучил, дълбоко в същността е бил и от това не вижда полза — напразно се е уморил.“
Но Каратака отговорил: „И все пак, къде е тук ползата? Както се казва:
Прилича тялото човешко
на пълен с прах и тиня червей, защо ли да се угоява
от мъките на други жертви?“
Даманака казал: „Ти не познаваш криволичещите пътища на държавните мъдрости. А тези пътища са източник за награди на министрите. Мъдростта гласи:
Сърце от камък, а речта —
подобно захарна тръстика! Не се съмнявай и убий
с горчилка, който те повика!
И освен това Сандживака ще ни донесе полза, когато го убият. Нали:
Целта за себе си достигнал
и мъки причинил безброй — такъв е винаги хитрецът,
Като Чатурака е той.“
Каратака попитал: „Как?“ Онзи разказал:
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ РАЗКАЗ
"Живял в една гора лъв на име Ваджраданщра. Той бил съпровождан от трима министри — вълк, чакал и камила, наричани Кравиямукха, Чатурака и Шанкукарна. В една битка опиянен от ярост слон наранил лъва с острите си зъби и на онзи се наложило да се усамоти. След седемдневно постене отслабналият от глад лъв най-после казал на своите съветници, също измъчвани от глад: „Намерете в гората някакво животно, а аз, макар и ранен, ще се помъча да ви нахраня.“ Щом като им заповядал, те веднага забродили из гората, но не намерили никакво животно. Тогава Чатурака помислил: „Ако бъде убита Шанкукарна, ние няколко дни подред ще ядем до насита. Вярно, господарят дружи с нея и няма да иска да я убие. Но все пак с помощта на разума си ще направя така, че господарят да убие камилата. Нали е казано: